В "Тютюн" на Варненския театър: Диана и Калин са новите Ирина и Борис

Режисьор е Бина Харалампиева, драматург е Юрий Дачев

Премиерата бе навръх Деня на независимостта

Актьорите Диана Димитрова и Калин Врачански са новите Ирина и Борис от романа „Тютюн“ в първата театрална постановка в България по легендарния роман.

Дългоочакваната премиера на „Тютюн“ от Димитър Димов, един от най-важните акценти в юбилейната програма на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ за неговата 100-годишнина, вече е факт.
70 години след излизането на романа и 60 години след филма на Никола Корабов и Въло Радев с Невена Коканова и Йордан Матев в главните роли „Тютюн“ оживява за пръв път и на българската театрална сцена във Варна в драматургичния вариант на Юрий Дачев, изграден върху литературния оригинал. Режисьор е Бина Харалампиева. Сценографията и костюмите са дело на Свила Величкова и Ванина Цандева, композитор е Асен Аврамов. В ролята на алчния и безскрупулен собственик на тютюневата фабрика „Никотиана“ Борис Морев, който е влюбен фатално в красивата Ирина, се превъплъщава Калин Врачански. Във филмовата класика „Тютюн“ великолепеният актьор Йордан Матев пресъздава образа на Борис Морев, а изключителното превъплъщение на голямата актриса Невена Коканова в ролята на Ирина продължава да се смята за един от най-високите върхове в българското филмово изкуство. Сега в „Тютюн“ на варненска сцена в ролята на Ирина ще видим магнетичната Диана Димитрова. Стоян Радев се превъплъщава в интересния и сложен образ на Фон Гайер. В премиерната театрална продукция участват още Пламен Димитров, Свилен Стоянов, Христина Джурова, Веселина Михалкова, Николай Божков, Александра Майдавска, Ивайло Иванов, Николай Кенаров и Юлияна Чернева.
Драматургът Юрий Дачев споделя: „С пълното съзнание, че се намирам в един чужд свят, се опитвам да взема от него онова, което мен ме вълнува и колкото и да звучи нескромно, по някакъв начин да преведа на театрален език, да подготвя за театрална постановка една литература, която носи в себе си скрита драматургия, но не достатъчно категорично. Искам да благодаря за доверието към мен на Теодора Димова - самата тя прекрасен писател и драматург, защото след „Поручик Бенц“ тя за втори път ми разрешава да работя върху текст на баща й Димитър Димов. Театралната версия започва много по-късно от романа, т.е. пътищата на Борис и Ирина не са разгърнати в тяхната последователност. Действието започва от срещата им в София, когато те, увлечени в своите амбиции, вече са попаднали в един друг, не техен свят. Да се концентрира в тази посока историята, да се намерят пресечни точки в сценичните срещи между героите, за да се постигне едно сгъстено действие - това е нещо, което театърът иска, за разлика от белетристиката, която има силата да се разгръща спокойно нашироко“.
Режисьорката Бина Харалампиева извежда на първо място в „Тютюн“ разпада на личността. „Ние се фокусираме върху основната тема - изследването на човека в извънредни обстоятелства, в условията на Втората световна война. Войната дава своето отражение и макар усещането за нея да не е толкова непосредствено, целият сюжет е изграден върху постулата, че светът е разяден от войната. Хората изглеждат сякаш урочасани от онези зли страни, които се таят дълбоко в човешката душевност - властта, парите, алчността, стремежа да владееш и манипулираш хората около теб, амбицията да притежаваш все повече и повече. „Светът не е измислен по друг начин освен с пари“, както гласи една великолепна реплика в нашия вариант на „Тютюн“. Мечтата да властваш над другите също е могъща амбиция и също разяжда човека отвътре. Ние интерпретираме онези явления, които са важни за обществото ни в момента и за нас самите, а темите, които извеждаме в „Тютюн“, намирам за разтърсващи. Надявам се, че те ще въздействат по същия начин и на зрителя“, обяснява концепцията си Бина Харалампиева.

Подобни статии