Ваксината – новият път към свободата

Пътуваме със зелен паспорт до 12 държави в ЕС. Каквото и да си говорим, едновременно с все по-смелото и почти лятно слънце навън, като че ли то започна да пробива плахо и през облаците на пандемията.

Светът изживя може би едни от най-трудните и несигурни 13 месеца в историята си, вероятно повече несигурни, отколкото трудни. Човечеството бе поставено пред предизвикателства, които макар и виждани в миналото, бяха засилени от епохата, в която се случиха. Епоха на глобална свързаност, технологична и информационна суперскорост, висок здравен статус (б.а., на фона на този по време на испанския грип през 1919 г. например) и цялостно повишаване на стандарта на живот дори и в страните с най-нисък индекс на човешко развитие.

Дали ударът бе твърде силен или просто комфортният ни свят е твърде нестабилен, бъдещето ще покаже. Важното сега е, че светлината в края на тунела, която още миналия декември редица авторитети прогнозираха, че ще се появи под формата на масовата ваксинация, започва вече и да промъждуква.

Ако вземем пирамидата на Маслоу за изходна точка, то оптимистично е, че в обществения дневен ред започнахме отново да виждаме потребности като туризъм и култура - все високи нива много над етажите на физическото оцеляване – изхранването и здравето. Защото един от най-силните удари на пандемията бе именно в тази посока – човечеството бе принудено да слезе надолу по стълбичката на потребностите и да се вкопчи във физическото си оцеляване. И това е съвсем естествено - без него няма нито театър, нито кино, нито изобразително изкуство, нито пътувания и забавления.

Епиктет е казал, че свободата – това не е нищо друго, освен да можем да живеем както искаме. Свободата е основен атрибут на развития човек и стремежът му към нея е вероятно най-характерното му качество. Както и стремежът да погазва чуждата. Ето защо през хилядолетията човекът се е борил за нея с какви ли не средства и през какви ли не предизвикателства. И ето дойде 2021 г., в която пътят към свободата се нарича „ваксина“. И нека го признаем. Благодарение на творчеството на най-напредналите фармацевтични умове пред нас предстои първият, ако не постпандемичен, то поне първият оптимистичен летен сезон както на локално, така и на глобално ниво. Много лоши неща бяха казани за ваксините през последната година. И вече можем да кажем, че е добре, че мнозинството по света избра да не се вслуша в тях.

Подобни статии

  • Властта заигра танго със сертификатите

    Властта заигра танго със сертификатите

    Масовата истерия принуди министър Стойчо Кацаров да направи стъпка назад

    Властта заигра добре познатото в България политическо „танго“ - две напред, една назад. Този път то се проведе под акомпанимента на т.нар. зелени сертификати. От 21 октомври влезе в сила решениетото за всички дейности на закрито да се изисква „зелен сертификат“. Документът няма да е нужен само за хранителни магазини, аптеките и банките. Това обяви във вторник здравният министър Стойчо Кацаров. Последва масова истерия и няма и 24 часа по-късно, Кацаров направи стъпка назад.

    123
  • Защо тъгува Ричард Алибегов?

    Защо тъгува Ричард Алибегов?

    Ресторантите се пукат по шевовете, а от бранша протестират

    Защо тъгува Гилбърт Грейп разбрах, защото съм гледал великолепната драма с много младия Джони Деп и още по-младия Леонардо Ди Каприо. Не разбрах обаче защо тъгува председателят на Българската асоциация на заведенията г-н Ричард Алибегов.

    152
  • Мазохизмът да си шофьор в София

    Мазохизмът да си шофьор в София

    „София е едно голямо задръстване, около което са построили блокове, където хората да спят”, мълви градският фолклор. Вече дори няма и час пик, почти целият град е „тапа“. С падането на първите капки есенен дъжд движението стана още по-бавно, а шофьорите - още по-изнервени. Какво ще стане при падането на първия сняг, въобще не ми се мисли. С една дума - да си шофьор в София вече е граничещо с мазохизъм.

    146