Вапцаров избира Бойка пред 50 тояги на голо

Поетът поддържал любовни отношения и с други девойки, преди да срещне любовта на живота си

Никола и Бойка Вапцарови.

Поетите са по правило влюбчиви, а често това носи допълнителен драматизъм в живота им. Не прави изключение и Никола Вапцаров, жените в живота на когото дават отражение както на пътя, така и на лириката му.

Първите жени в живота на малчугана Никола Йонков Вапцаров са двете му баби протестантки в Банско - Милана Везюва по майчина линия и Мария Проданичина. Първите притчи за харамии, комити и песни за тях малкият Кольо слуша от тях. Те редовно поливат покълналата му вече поетична дарба с музиката на приказки и песни в рими. После щафетата поема майка му Елена. Смирена и интелигентна, баба Ленка е една
от ученичките на мисионерката мис Стоун
и завършва Протестантския колеж в Самоков. От баща си Йонко Проданичин, който по-късно официално преименува фамилията си на Вапцаров, наследява непокорния си и свободолюбив характер и склонността си към конспиративност. Това са факторите, които предопределят по-късно трагичната съдба на поета.
В Разложката гимназия ученикът в шести гимназиален клас се влюбва за първи път в две години по-малката от него Кина Рупова. Баткото председателства ученическото въздържателно дружество, а девойката е в Контролната комисия. Първите си любовни стихове поетът посвещава на нея:
Ти помниш ли любимото ни място?
На пролет тиха розова градина
и старата протегната камина,
където ние се срещахме тъй често.
Ти помниш ли? Аз няма да забравя
когато ти за пръв път ми се врече,
но всичко туй е толкова далече
и всичко се измени оттогава.
Кина забравя за Никола веднага щом тя отива да учи право в София. По това време пред него е имало дилема - двамата му чичовци го канили да замине при тях в Америка. Той отказва и заминава за Варна.
През една от ваканциите си като курсант в Морското училище Никола се запознава на излет в Пирин
със студентката Ана Мицова
от Горна Джумая (дн. Благоевград). Пламва любовната искра от пръв поглед, любовта им продължава близо две години. Срещат се в Банско, Горна Джумая, София, в Русе на Дунава дори. Допадат си много, тя е красива, ученолюбива и свенлива млада жена. Любимата му Ана му гостува и във Варна. Разбира се, любовна лирика има и за нея:
… Иди си!… Ти си толкоз светла, толкоз нежна
и твоя млад възторг добре
разбирам,
и любовта, която ще изчезне…
Не виждаш ли, крилата ми сломени,
забравих всичко,
даже моите спомени,
които сам се мъча да презирам...
Разстоянията между двамата - той във Варна, а после в Бараково, а тя в София, предопределят раздялата им.
През лятото на 1932 година на един събор в Горноджумайско Вапцаров се запознава с друга красавица - Бойка Димитрова, също студентка в София, но по математика. Той вече работи във фабриката на братя Балабанови и живее в село Бараково. Бойка напуска следването си и изпепеляващата им любов променя рязко съдбата и на двамата. Точно по това време са междуособиците във ВМРО и бащата на Никола - Йонко Вапцаров, е отвлечен от крилото на Иван Михайлов. Влюбената двойка се разхожда всеки ден над Горна Джумая по стария път за София. Наслаждават се на любовта си, търкалят се в снега и веднъж влизат да се постоплят в една барака в местността Баларбаши. В следващия момент виждат
трима въоръжени мустаклии
 до вратата на бараката.
 Бойка разпознава страшилището Барбата, местния войвода на ВМРО, близък приятел на баща й, адвокат. Уставът на организацията е бил безкомпромисен и към отношенията между мъж и жена. Ако жена се хване в неморално поведение, се наказва с 50 тояги на голо. Наказанието за подобно деяние на мъж е 50 тояги плюс солидна глоба. Ако няма пари - 100 тояги на голо. Барбата им поставя ултиматум - или се венчавате веднага, или с тебе ще се разправяме по друг начин.
 Родителите на Бойка не давали щерка си на младеж с неясно бъдеще и още на другата вечер Никола идва с файтон пред дома на любимата си. Под неистовия плач на майка си Бойка се качва на файтона с куфар и бохча в ръце, за да пристане на Никола.
Следват перипетиите по сватбата. Въпреки че е убеден атеист, Вапцаров е
протестант по църковни документи
 Ходи до Банско и взима разрешение от пастора на евангелистката църква, за да премине в източноправославната вяра. Неврокопският митрополит като приятел на баща му Йонко дава благоволението си пък за венчавката им. Даже дава съгласието си 40-те молитви, по 3 на ден, както диктува канонът, да се извършат след венчавката и сватбата. Проблем идва и от Бойка - годината на раждане в кръщелното й не съвпада с тази в църковната книга. Била е още малолетна според книгата. Владиката оправя и тази неточност. На сватбата идва само баба Ленка, майка му - баща му е още в неизвестност. Венчават ги в църквата в село Бараково на 17 февруари 1934 година. Скоро започват несполуките в живота на Никола и Бойка. Него го уволняват от Мукавената фабрика в Кочериново и заминават за София да си търсят хляба. Безработица и мизерия съпътствуват дните им в столицата. На 4 януари 1936 година им се ражда син Йонко. Детето живее само седем месеца, заболява и умира от недохранване. През 1941 година
губят и втора мъжка рожба
 Бойка ражда преждевременно и бебето живее само няколко часа.
Междувременно Никола вече е въвлечен в подривната нелегална дейност на БКП. Пренася взривни вещества и оръжие, участва в организирането на атентати срещу немците в България. Интернират го в Годеч за няколко месеца. На 4 март 1942 година го арестуват в жилището им в София, за да бъде осъден и разстрелян на 23 юли същата година.
   Тук вече не помага старото приятелство на баща му Йонко Вапцаров с цар Борис Трети, а преди това и с баща му Фердинанд. Представителите на Хитлер в София са безмилостни - те настояват за суровите наказания на уличените в подривната дейност. Последният любовен стих на Вапцаров от затвора е посветен на Бойка:
Прощално
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

Подобни статии