Венци Занков и неговата метафора за срутеното битие

Самостоятелна изложба живопис, скулптура и неон на доц. д-р Венцислав Занков може да се види в галерия „Райко Алексиев“ на Съюза на българските художници до края на месеца.

Самостоятелна изложба живопис, скулптура и неон на доц. д-р Венцислав Занков може да се види в галерия „Райко Алексиев“ на Съюза на българските художници до края на месеца. 12 голямоформатни платна, съчетани с пластики от чугун, изграждат цялостното пространство на експозицията „Пред мен“. Екзистенциалната самота е емоционална доминанта в изложбата.

„Пред мен“ е визуална симбиоза между две теми: две кризи, преплетени в човешкото поведение – екологичната и социалната, породена от пандемичните обстоятелства, които прерастват в екзистенциална криза и питане за човешкото. Тази метафора на психични пространства и визии за самотата и изолацията в една природа в своя край при дадени обстоятелства може спокойно да има заглавие „Последната разходка“, разсъждава известният художник.

Дърветата, представени в голямоформатна живопис, не са гора, а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе. Неоново технологично градско дърво свети в кървавочервено и напомня за кръвоносни съдове. Микрото става макро и засилва тревожността.

Запечатани в чугун, стърчат смалени впечатления от разходка. Дълга разходка в неподходящ сезон? Корони пипала? Или това са чугунени бонсай за дома в забранено време? Желязо и органика си взаимодействат или противоречат? Ръждясали дървета.

Самотна постапокалиптична антропоморфна фигура стои загледана нагоре. Човешкото присъствие е сведено до своя минимум. Това отваря въпроси, отговори няма. Какво става с човека, какво остава от човека, какво оставя човекът, къде е оставен човекът – тези въпроси превръщат изложбата в метафора за срутено битие.

Подобни статии