Вера Кирова отказала вечеря на Пиер Карден

Мая Плисецкая беше много сърдечна в живота, спомня си легендата

Снимка: БТА Президентът награди Вера Кирова.

Примабалерината Вера Кирова, която наскоро получи почетния знак на президента на Република България, е отказала да вечеря със световноизвестния дизайнер Пиер Карден. Това се е случило, след като той я поканил да дефилира на негови ревюта.

Всичко започнало от филма на френската телевизия „Портрет на една звезда“, посветен на българката, в който тя се снима с партньор Атилио Лабис. През 1973 г. той е етоал, или примабалетист, в „Гранд опера“, а костюмите са специално създадени от Пиер Карден, който е известен като голям почитател на балета. Той кани Вера Кирова на вечеря в ресторанта си „Максим“ на „Шанз-Елизе“ в Париж и я кани в свои ревюта. По това време руската примабалерина Мая Плисецкая също е манекен на негови дрехи. Но нашата звезда отклонява поканата. „Притеснявах се как така ще излизам на подиума“, казва в свое интервю балерината. 

Черния лебед

Вера си е партнирала с най-големите величия на балетната сцена по света. „Когато ме канеха на световни галаспектакли на звезди, бях щастлива, че мога да съм заедно с тях. Създаваше се една много задушевна атмосфера. Мая Плисецкая например в живота е много сърдечна, Марго Фонтен и Алисия Алонсо – също. Окуражавахме се една друга, пожелавахме си на добър час. Да си с такива хора в една гримьорна, да репетираш на една сцена, е голям лукс. Веднъж имах две представления – дневно и вечерно. На второто, адски изморена, си викам: „Боже, сега как ще издържа тежкото па де дьо на Черния лебед. Излизам зад кулисите, ама вече всичко, което съм могла, съм дала от себе си. А там Марго Фонтен, голямата английска балерина, ми казва: „Вера, беше просто прекрасна!“ Истински талантливите са и истински дами в живота. Те стоят над нещата и не влизат в дребнави интриги“, спомня си нашата легенда. 

Жулиета

Именно с „Умиращият лебед“ изгрява звездата й в София преди точно 70 години – през 1951 г. започва да учи с първия випуск на новооткритото Държавно балетно училище в София, където изпъква сред съученичките си като най-добрата балерина. Залата е пълна, бисовете не спират. После кариерата й се развива шеметно. Няколко поколения почитатели още помнят Вера Кирова като Жулиета в „Ромео и Жулиета“ на Прокофиев. Признава, че това е най-любимата й роля, макар повечето хора да я свързват с Одета-Одилия от „Лебедово езеро“. Тя е и Аврора от „Спящата красавица“, и Шехерезада, и Жизел… и всъщност обича всичките си роли. Казва, че не ги сънува, но понякога си мисли за тях: „Като гледам новото „Лебедово езеро“, с по-съвременна хореография и друго режисьорско решение, си казвам: „Божичко, защо сега не съм на тези години, да мога да го изтанцувам.“

Златен медал

Навсякъде по света я приемат с отворени обятия. Става лауреат на международни балетни конкурси. На този във Варна тя и до днес остава единствената българка, носител на златен медал. Отличена е и с призовете „Анна Павлова” и „Терпсихора” на Френската академия за танц. Последната й награда бе връчена преди броени дни на официална церемония в Гербовата зала на "Дондуков" 2. Държавният глава Румен Радев удостои изявени дейци на културата и изкуството с Почетния знак на президента. Отличието получиха българската балерина от световна величина Вера Кирова, нареждана от публиката и критиката сред най-забележителните в балетната история, както и изявеният художник, журналист, автор на песни и фотограф Иван Тенев. „Ценя много високо наградата, която днес получавам. Още повече че я получавам от личност и човек, който много уважавам като държавен глава“, благодари балерината. 

Махна огледалата в дома си

Преди година Вера Кирова отпразнува 80-годишния си юбилей, но въпреки достолепната възраст тя изглежда така, както само би могла да мечтае една дама. Осанката й е все така стройна, стъпва леко, сякаш е на сцената. Отмята с красив жест кичури от все още буйната си къдрава коса, а когато говори за любимия си балет, очите й светят. В тихия си мансарден апартамент на ул. „Оборище“ отдавна е махнала огледалата и останките на личното си балетно студио, където всеки ден е репетирала, но твърди, че не страда от това. Днес светът й е не по-малко пъстър и вълнуващ. „Винаги съм била много критична към себе си и другите, но никога не са ме впечатлявали определения като звезда и примабалерина… Защо ме гледате така изненадано?“, усмихва се звездата.

Няма самочувствие като дете

Още когато е на 9 години, Вера Кирова се явява на приемен изпит в балетното училище. Идва от Овча купел – тогава още извън столичния град. Всички деца от центъра на София се явяват с костюмчета, роклички, туфлички, а тя – с едни дълги гащички. Излиза триумфално от изпита и още тогава педагозите й предричат бляскаво бъдеще. „Нямах самочувствие сред градските деца, но когато започнаха да ме забелязват педагози и балетмайстори, стана още по-тежко. Трябваше да понеса отговорността на талантливия човек, към когото взискателността е на много по-високо ниво“, казва тя. От този период й остава за спомен един календар, на който нейната учителка Валя Вербева е написала: „Балетът ще стане нейният живот. Господ малцина е надарил с толкова качества. Фигурка ли няма идеална?!! Красива е – същински ангел! Класически пропорции и има петте необходими за балета способности: 100-процентова обърнатост, 100-процентова крачка, 100-процентов падьом. Освен физически данни до предел е музикална, не по детски – гениално чувства музиката!”

Внучката по нейните стъпки

Внучката на Вера Кирова, която наричат още Едили, върви по нейните стъпки. Внукът й Боян пък учи в немско училище. И двамата обаче нямат представа каква знаменитост е тяхната баба. „Боян ме попита веднъж: „Бабо, теб всички те познават, откъде?“ А аз му отговорих: „От сцената.“ Може би един ден ще проявят интерес и ще им разкажа.“ Казва, че великолепната си фигура дължи на семейния ген. В рода й почти всички са дълголетници и достолепни хора. Никога не е пазила диети, но винаги е внимавала с какво се храни. Днес отново не се спира и е в движение както в младостта си – развежда енергичния си внук Боян по интересни за него места. Синът й Александър пък е завършил история. „Добре, че не пое по моя път, защото нашата професия е много тежка, с напрежение и много травми. Дала съм му възможност да опита всичко – рисувал е, свирил е на пиано. Децата трябва сами да избират пътя си“, казва още Кирова.

Подобни статии