Вирусологът проф. Радостина Александрова от БАН: На 3 секунди човек ще умира заради неефективни антибиотици

Радостина Александрова завършва Биологическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Притежава магистърска и докторска степен по „Вирусология“ и е професор по “Морфология” в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. Хоноруван преподавател е в БФ на СУ (от 1998 г. към лаборатория ”Вирусология”, 2007 – 2014 г. - към катедра „Генетика”; от 2016 г. – към катедра «Биохимия») и Медицинския факултет (2011-2014 г.) на СУ «Св. Кл. Охридски», както и към Училището за докторанти на БАН (от 2012 г.). Автор и съавтор на повече 180 научни статии в национални и международни списания и сборници от конгреси и конференции, на повече от 650 участия в научни форуми, 4 глави от книги.

"Устойчивостта на микроорганизмите към антибиотици е разпозната от Световната здравна организация (СЗО) като една от най-големите съвременни заплахи за здравето, безопасността на храните и развитието. Тя може да засегне всеки един от нас, независимо от възрастта и страната, в която живее. Устойчивите микроорганизми се разпространяват между хората, те не признават граници и, възникнали на едно място, на практика застрашават целия свят", казва вирусологът проф. Радостина Александрова от БАН.

- Проф. Александрова, какво представлява антибиотичната устойчивост?

- Антибиотиците са лекарства, които потискат растежа или убиват микроорганизми като бактерии или гъбички. Това става като увредят важни техни структури или блокират процесите, необходими за оцеляването им. Устойчивостта към антибиотици е способността на микроорганизмите да избегнат ефектите на тези лекарства. Това се дължи на различни промени в микроорганизмите. Така например, те може да придобият способност да изпомпват навън антибиотика, да го разградят или да променят структурата, която той атакува, по начин, който ги прави неподвластни на действието му. Веднъж придобили такава устойчивост, микроорганизмите я предават на своето потомство (вертикално предаване), но гените, които обуславят устойчивостта, може да бъдат пренесени и към други микроорганизми (хоризонтално предаване). Възможно е микроорганизмите да придобият устойчивост към няколко различни групи антибиотици. Макар и рядко, вече са регистрирани и някои панрезистентни бактерии, които не може да бъдат повлияни с нито един от антимикробните агенти, с които разполагаме в момента.

Устойчивостта на микроорганизмите към антибиотици е разпозната от Световната здравна организация (СЗО) като една от най-големите съвременни заплахи за здравето, безопасността на храните и развитието. Тя може да засегне всеки един от нас, независимо от възрастта и страната, в която живее. Устойчивите микроорганизми се разпространяват между хората, те не признават граници и, възникнали на едно място, на практика застрашават целия свят.

- Как и защо възникнат устойчивите микроорганизми?

- Възникването на устойчивост към антибиотици е естествен процес при микроорганизмите, но има фактори, които го благоприятстват и ускоряват.

Сред тях са прекомерната, както и неправилната употреба (самолечение, неспазване на предписаната от лекаря схема на приема) на тези лекарства; свръхизползването им в селското стопанство (за стимулиране на растежа както и за превенция и общ контрол на заболяванията), аквакултурите и хранителната промишленост; липсата на бързи тестове за установяване на антибиотичната чувствителност на болестотворния причинител, което би улеснило избора на най-подходяща терапия. Урбанизацията, разрастването на многомилионни градове, интензивните пътувания – всичко това допринася за разпространението на инфекциите и задълбочаването на проблема. През 2006 г. Европейският съюз забрани използването на антибиотици като стимулатор на растежа в храната за животни. Публикуваният през октомври 2020 г. доклад на Европейския надзор на ветеринарното антимикробно потребление (ESVAC) показва, че продажбите на антибиотици за употреба при животни в Европейското икономическо пространство и Швейцария са намалели с повече от 34% в периода между 2011 и 2018 г. Антибиотичната резистентност продължава да бъде едно от най-големите здравни и обществени предизвикателства за Европа и света.

- Колко голям е проблемът с антибиотична устойчивост на микроорганиизмите?

- Устойчивостта на микроорганизмите към антибиотици превръща лечението на предизвиканите от тях инфекции в изключително предизвикателство, свързано с необходимост от по-дълъг престой в болнично заведение, по-високи медицински разходи и увеличена смъртност. Всяка година 2,8 милиона души се заразяват с устойчиви на антибиотици микроорганизми, което води до 700 000 смъртни случая. Специалистите предупреждават, че ако не успеем да променим „правилата на играта” броят на смъртните случаи поради тази причина през 2050 година ще надхвърли 10 милиона. Казано с други думи, на всеки 3 секунди ще умира човек, на когото наличинте антибиотици няма да бъдат в състояние да помогнат. Ако не обърнем ситуацията в своя полза, рискуваме антибиотичната устойчивост на микроорганизмите да ни върне в епоха, в която дори прости одрасквания и ожулвания могат да бъдат смъртоносни. И това може да се случи в напълно обозримо бъдеще.

Международни инициативи като ежегодната Световна седмица и Европейският ден за информираност за антибиотиците допринасят за по-доброто осъзнаване на проблема и необходимостта от разумно използване на антибиотици.

- Има ли светлина в тунела?

- Добрата новина е, че можем да намалим вероятността този мрачен сценарий да се превърне в реалност чрез правилна и отговорна употреба на антибиотици и инвестиране в изследвания за разработване на нови антимикробни агенти, ваксини и диагностични средства. За постигането на тази цел ще помогне и подобряването на практиките за предотвратяване и контрол на инфекциите, включително чрез подобряване на личната и обществената хигиена както и прилагането на ваксини срещу заболявания, чието лечение би изисквало употреба на антибиотици (коклюш, тетанус, менингит). Справянето с предизвикателствата на антибиотичната устойчивост не е по силите на нито една отделна институция или държава, колкото и голяма и силна да е тя. Защото става дума за проблем, който засяга хората, животните, аквакултурите, дивата природа и околната среда, на практика застрашава здравето на цялата планета. Неговото опазване изисква провеждане на единна здравна политика и комплексен подход. Изисква съпричастността и активното участие на всеки един от нас. Само така можем да попречим антибиотичната устойчивост да се превърне в следващата глобална здравна катастрофа.

- Работи ли се върху създаването на нови лекарства?

- Вниманието на специалистите е насочено към създаване на нови поколения антибиотици както и на алтернативни терапевтични средства. Търсят се нови мишени в бактериите, срещу които да бъде насочена нашата атака. Източник на надежда е и необятното разнообразие на природата. Само един пример - съединения с обещаваща антимикробна активност са изолирани от обитаващи морското дъно водорасли, микроорганизми и гъби. Да не забравяме за бактериофагите – вируси, които „нападат“ бактериите. Специален интерес представляват и едни малки молекули (т.нар. антисенс олигонуклеотиди), които специфично разпознават участъци от гени и правят невъзможно получаването на съответните белтъчни продукти. Възвръща се интересът към среброто и медта – антимикробните свойства на тези метали са известни от дълбока древност. Неслучайно Американската космическа агенция (НАСА) проектира специална мед-сребърна система за стерилизиране на вода за полетите по програмата „Аполо“.

- Само срещу антибиотиците ли се изгражда устойчивост?

- Възникването на устойчивост към прилаганото лечение е един от ключовите проблеми в медицината. Раковите клетки също може да придобият резистентност към прилаганите лекарствени препарати. Затова терапията на раковите заболявания често се провежда чрез едновременно използване на няколко лекарствени препарата с различен механизъм на действие. Идеята е, че ако в тумора вече има клетки, които могат да избягат от действието на единия от тях, останалите да са в състояние да си свършат работата.

- Това означава ли, че ако бъде създадено лекарство срещу COVID-19, срещу него също може да се развие устойчивост?

- Вирусите се променят. Това с особена сила важи за РНК-съдържащите вируси, каквито са и коронавирусите. Мутациите помагат на вирусите да се приспособят към средата, правят ги много адаптивни. Благодарение на своята гъвкавост вирусите може да загубят чувствителността си към специфичните за тях антивирусни агенти. Такива примери има при херпесните и грипните вируси, при ХИВ. Затова целта на учените е да създават лекарства, атакуващи повече от една мишена във вируса както и те да бъдат насочени към вирусни структури, отличаващите се с висока консервативност. Комбинираната терапия (подобно на прилаганата при раковите заболявания) на инфекцията с ХИВ предизвика революция и направи възможно заразените с този вирус хора да водят нормален и пълноценен живот.

- В хода на пандемията с COVID-19 се изписват антибиотици при огромен брой хора. Това няма ли да доведе до задълбочаване на проблема с лекарствената устойчивост в дългосрочен план?

- Това е въпрос, който със сигурност вълнува цялата биомециниска общност. От февруари 2020 г. употребата на антибиотици се е увеличила в целия свят, което до голяма степен е свързано с терапията на инфекцията със SARS-CoV-2. Според някои проучвания 70-97% от хоспитализираните пациенти с COVID-19 приемат антибиотици.

Тежко заболяване, включително COVID-19, което изисква болнично лечение, увеличава риска от вторични инфекции. Причината е, че пациентите може да са с отслабена имунна система и/или да изискват инвазивни процедури, като интубация (възможен вход на инфекция). За тези критично болни пациенти вторичните инфекции могат да бъдат изключително опасни и да застрашат живота им.

Предварителните данни на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ (CDC) показват, че предписването на антибиотици в болниците е достигнало своя връх през април 2020 г., след което се е стабилизирало на това ниво, тъй като пандемията COVID-19 продължава.

Но, това не е всичко. Пандемията предизвика и сериозни икономически проблеми и специалистите предупреждават, че това може да задълбочи състоянието на бедност по света. Пренаселени места с лоши условия на живот и ниска хигиена, недостатъчният достъп до качествени здравни грижи и честото и неправилно използване на леснодостъпни (без рецепта) антимикробни агенти допринасят за възникване и разпространение на устойчиви микроорганизми.

Подобни статии