Вирусът на числата

Известна е поговорката, че когато фактите говорят и боговете мълчат. А фактите говорят най-убедително, когато са представени с числа. Напоследък много се говори за това, къде се намират светът като цяло и отделните държави в частност, по отношение на етапите на най-прочутата и най-зловредна пандемия за последните сто години. Затова ще представим числата такива, каквито са публикувани от националните здравни органи и обобщени, например, в сайта worldometer.

Един много важен параметър, описващ пандемията, е броят починали от коронавируса на един милион души от населението. Тази величина е и една от най-сигурните, защото в страните с развита медицинска система и свободни медии не е възможно масово да се скрият смъртните случаи, причинени от което и да е заболяване, природно бедствие и други подобни фактори. Наблюдава се по-скоро обратният феномен, а именно единствено на коронавируса да се приписват и смъртни случаи, за които е много вероятно да се дължат на други съпътстващи заболявания. Но официалните данни са на лице и са лесно достъпни, така че именно на тях ще основаваме нашия анализ. По отношение на броя на починалите на глава от населението България засега стои удивително добре: 3,5 пъти (или 350%) по-добре от света и 50-80 пъти по-добре от много развити западни държави. Това пък е от 5000% до 8000%, колкото и невероятно да изглежда.

Много обсъждана тема също е къде се намираме по отношение на пика на пандемията. Като начало, нека уточним понятието пик. По отношение на жертвите от вируса, например, пикът е най-големият брой на починалите за един ден в съответната държава. Денят, когато е констатиран този най-голям брой, е датата на пика. Така имаме два пика: пик на заразените и пик на починалите. Разбира се, с уговорката, че никой не знае точния брой на заразените. Според някои оценки той е десетки и даже стотици пъти по-голям от броя на заразените, доказани с тестове. Ние обаче ще работим само с броя на доказано заразените, а иначе основно ще следим броя на починалите.

Има и още една величина, която характеризира текущо пандемията и която също преминава през пик. И това е броят на активните случаи към дадена дата. Той е равен на броя на заразените минус броя на починалите минус броя на излекуваните. Така активните случаи са всъщност текущо заразените, за които изходът от болестта още не е известен.

Една от най-дискутираните и най-неразбраните теми в тази пандемия е смъртността. Най-малкото, защото има най-различни видове смъртност и те свободно се смесват в коментарите на специалисти, журналисти и политици, а оттам – и в главите на хората. Срещат се и абсурдни твърдения, примерно, че в САЩ смъртността е най-висока, защото там има най-много починали (почти 29 000 към момента, когато пишем този текст), а в Испания е по-ниска, защото там починалите са 19 000. Да, но в САЩ са починали 82 души на 1 милион, а в Испания – над 400 на 1 милион, или почти 5 пъти повече. Е, къде е по-висока смъртността?

Често смъртността се мери текущо като отношение на броя на починалите към броя на доказано (чрез тест!) заразените и в това има някаква логика. Да, но някои от заразените за съжаление ще починат и техният брой ще трябва да се извади от знаменателя на тази дроб и да се прибави в числителя. От което така определената смъртност, естествено, ще се увеличи. В края на пандемията тази формула за смъртността ще бъде точна, но по време на процеса е подвеждаща. За сведение, за света като цяло тази смъртност към 16 април 2020 е 6,5%.

Един друг показател за смъртността е отношението на броя на починалите към сумата от броя на починалите и на оздравелите. Този показател за света сега е 21%. Накрая двата коефициента на смъртност ще се изравнят, защото всеки заразен или ще оздравее, или ще почине. При пандемията ТОРС (2002-2003) малкият коефициент се колебаеше около 5%, а големият -- около 15%. Накрая, както читателят вече се е досетил, те се изравниха около средната стойност 10%. Днешният коронавирус генетически е 95% идентичен с този на ТОРС-а. Така че едва ли и смъртността в края на пандемията 2020 ще е много по-различна. Според някои от моделите, тя ще все пак ще падне на 7-8%, а няма да достигне 10%, както беше преди 17 години.

Данните за Европа и някои държави по света са дадени в таблица. Там всеки може сам да види къде се намира България по отношение на Европа и на останалия свят, а и къде се намира светът като цяло. Там, където квадратчето е празно, пикът предстои. Номерирани са само 44-те признати европейски държави.

Според някои специалисти, данните за Беларус, Украйна, Китай и Русия може би се нуждаят от допълнително уточняване. Данните за „шампиона“ Сан Марино (1061 починали приведено към 1 милион) заслужават внимателен анализ. Читателят може сам да се опита да разбере, какво се е случило на тази отнесена от вируса италианска държавица с население от само 34 хиляди души. С изненада може също да се установи, че най-зле ударената от коронавируса държава членка на Европейския съюз е Белгия, а не са примерно Испания и Италия, както повечето хора може би мислят. Засега. Иначе таблицата е изключително поучителна. Даваната за пример (и с право!) Германия е 9 пъти (900%) по-зле от България. Още веднъж ще подчертаем, че тези данни в известен смисъл са абсолютни, тъй като не зависят от броя на заразените.

Подобни статии