Внушена смърт

Малка кост от гущер, кенгуру или от човешка ръка – достатъчно е да бъде насочена към жертвата и проклятието вече е задействано. Ритуалът не включва физически допир, нито отрова, но кончината е неизбежна. Ако палачите не проявят милост, провинилият се австралийски абориген умира в адски мъки

Аборигенските ритуали далеч не са безобидни, когато се отнасят до член на племето, който се е провинил сериозно.

Много учени и досега не вярват в това, че човек може да умре не от физически травми, рани, смъртоносно облъчване или отрова, а само от лоша дума или магьоснически ритуал. От позиция на съвременната медицина това изглежда нереално, но практиката показва, че се е случвало и се случва.

Първите европейци, които се установили в Австралия, скоро разбрали, че аборигените от този континент имат доста екзотичен ритуал. На пръв поглед нямало нищо страшно при неговото провеждане, никой не режел човешки глави, нито карал някого да пие отрова. Но след този ритуал хората 100-процентово умирали в адски мъки.
Никой не знае кога за пръв път аборигените са започнали да провеждат този ритуал, но се предполага, че датира от хилядолетия. Най-често се прилага по отношение на хора, провинили се спрямо своето племе. В качеството на ритуално оръжие винаги се използва „кундела” ­ неголяма костица от голям гущер, кенгуру или ему, внимателно заострена и полирана от единия край. Допълнително я обгарят, след което привързват към нея кичур човешка коса, а в заключителния стадий я зареждат с енергия Мулунгува.
Готовата кундела се предава на няколко души, познати като курдатчи, които се явяват нещо като ритуални палачи на племето. Те, разбира се, не ходят облечени в бяло, а за по-голяма ефектност на „процедурата” се омазват с кръв, след което се намятат с кожа от кенгуру, надяват маска от пера на ему и и в тази недотам тайна екипировка тръгват да следят жертвата. Двама или трима души от наказателната бригада известно време преследват провинилия се, хвърляйки го в ужас пред неминуемата разплата, след което, го сгащват на тясно и един от палачите замахва към него с кунделата. При това нямал никакво съприкосновение на коста с жертвата – обикновено това се случва на разстояние от 15-20 стъпки. След това палачите просто се обръщат кръгом и се разотиват най-спокойно. Никой от присъстващите на ритуала няма и грам съмнения, че скоро ще последва ужасна смърт. Роднините на прокълнатия започват да го опяват директно, като нагнетяват допълнително атмосферата.
Антропологът Хербърт Бейсдоу станал свидетел на такъв ритуал, който описва по следния начин: „Бузите на човека пламнаха, в очите му се четеше неприкрит ужас, а лицето му се сбръчка в страдалческа гримаса... Когато се опита да каже нещо, гласът му сякаш заседна в гърлото, а на устните му се появи пяна. Тялото му започна да се превива. Скоро след това той падна на земята и започна да се гърчи в предсмъртна агония...”
Трябва да се отбележи, че учените, особено медиците, доста скептично се отнасят към възможността смъртта на човек да настъпи само от някаква си заплаха с кост. От тяхна гледна точка ужасът води до това, че сърцето на заплашения човек не издържа. Но какво тогава е обяснението, че понякога хората умират в страшни мъки в продължение на няколко дни. Последното изглежда на учените като фантастика. Но когато в личния си опит те се сблъскват с подобен феномен, от скептицизма им не остава и следа.
През 1919 г. доктор С. М. Ламбърт, който по това време работел в Куинсланд, бил запознат с ритуала със заострената кост и наблюдавал негови жертви. В своите записки той отбелязал, че по телата на умрелите няма никакви рани и белези, липсвала даже и драскотина, а костта на практика не се докосвала до тялото на жертвата, но Ламбърт продължавал да не вярва, че смъртта е настъпила от „спектакъла”, разигран от местните магьосници. Мнението на доктора се променило кардинално, когато неговият помощник Роб станал жертва на заострена кост, насочена към него от местния вещер Небо. Ламбърт веднага изследвал помощника си и не открил у него признаци на каквито и да било заболявания. Той се опитал да обясни на Роб, че не му е причинена никаква реална вреда и да го успокои, но всичко било безполезно – здравият физически мъж започнал да гасне. Тогава докторът отишъл при вещера и го заплашил, че племето му ще спре да получава продоволствена помощ. Небо отишъл при Роб, дал му някакъв лек, и на следващия ден той бил напълно здрав.
През 1953 г. с жертва на ритуала се сблъскал цял колектив от медици в болница в Дарвин, където със самолет докарали умиращ абориген, „пронизан” с омагьосана кост. Аборигенът Лиа Вулуми бил в много тежко състояние. От горчив опит, лекарите предприели интензивно лечение: направили рентгенови снимки на жертвата на магьосническия ритуал, кръвни изследвания и всевъзможни анализи, давали му скъпи лекарства и дори провели с него хипнотичен сеанс, но всичко било безполезно – аборигенът умрял в адски мъки.
Подобна магьосническа практика се приписва и на вещерите нангари, които обаче използвали парче кост от човешка ръка, изрисувано със символи. Магията в този случай се освобождава със специална песен. При желание нангарите могат да „отменят” смъртната присъда.
По мнението на редица психолози, пагубен за жертвите на ритуала е страхът. От силния стрес в кръвоносната система на човека нахлува адреналин, затова мускулите започват да изпитват недостиг на кислород, което понижава кръвното налягане и води до спазми на мускулите. В крайна сметка жертва на ритуала от страх и убеденост, че смъртта є е неизбежна, извършва психосоматично самоубийство. Но подобно обяснение абсолютно не пасва за онези случаи, когато жертви на такива ритуали стават и хора, които съвършено не вярват в тях.

Подобни статии

  • Племето пираха и тиранозаврите

    Племето пираха и тиранозаврите

    B края на ХХ век група френски учени правят невероятно откритие, което се превръща в истинска сензация в света на етнографията. Те откриват неизвестно досега племе диваци с бяла кожа и странни костни израстъци върху гърба. Това се случва в труднодостъпните джунгли на индонезийската провинция Ириан Джая.

    2873
  • Тайните на Орлеанската дева

    Тайните на Орлеанската дева

    Слухове за това, че истинската Жана д'Арк не е изгоряла в пламъците на инквизицията в Руан през 1431 г., е имало винаги във Франция. И по време на Стогодишната война, героиня на която става Орлеанската дева, и след това. При това слуховете не са безпочвени.

    3740
  • Тайният живот на куклите

    Тайният живот на куклите

    Те мърдат очи, движат се, плачат нощем и вършат злини. Неуморни са в пакостите и лудорите. Обединява ги и това, че не харесват собственичките си и се стремят да им вгорчат живота

    Повечето момичета се радват на кукли. Не и Айша. Куклата, която получила като подарък от баба си, изглеждала като жива. А най-кошмарни били очите й. Те били изпълнени с болка. Айша не искала да обиди своята баба и прегърнала куклата. А когато никой не гледал, я отнесла в най-далечния ъгъл. Легнала си да спи, но погледът на куклата така се бил запечатал в съзнанието й, че дълго не могла да се отърси от това впечатление. Присънило й се, че чува стъпките на куклата. А на сутринта почувствала слабост, сякаш някой е изцедил силите є като лимон. Мъчело я и главоболие. Искала само едно - да продължи да спи. Но тогава в стаята влязла майка й, за да й съобщи новината, че през нощта внезапно е умряло кучето им.

    1349