Вода гази, жаден ходи

България е една от държавите с най-големи загуби на вода в ЕС заедно с Хърватия и Румъния. В някои райони на страната над 80% от водата изтича по мрежата, без да стигне до чешмите на потребителите.
Още като малки деца сме учили, че родината ни разполага с безценни природни богатства. Нещо, което често забравяме като възрастни. Може би, защото това богатство не стига до хората. Или докато стигне, 80% от него изтича някъде по трасето.

Чистата питейна вода се очертава да става все по-дефицитен и ценен ресурс в следващите десетилетия. Милиони хора в различни части на света вече страдат от нейния недостиг. За щастие у нас засега я имаме в достатъчно количество - не ни липсват реки и язовири. За съжаление обаче я приемаме за даденост, с която винаги ще разполагаме в изобилие. Сушата, на която станахме свидетели преди година и половина, обаче показа колко уязвими може да бъдем. И дори корави хора като перничани се оказаха безсилни срещу безводието. За щастие впоследствие заваляха дъждове, а „Студена“ отново се напълни. Толкова много, че се наложи язовирът да бъде изпускан. Каква ирония – днес нямаш вода за пиене, утре се налага да я изливаш, за да не те залее.
Ясно е, че срещу природата няма как да се борим. Това, което сме длъжни да направим, обаче е да се адаптираме към нея. И да започнем да управляваме ресурсите по-рационално. Проблемът с течовете и загуби на вода във ВиК мрежата не е от днес или вчера. За съжаление обаче все още сме далеч от решаването му. Дори и на някои места да има подобрения, факт е, че все още има райони на страната, където четири от всеки пет литра вода се губят, преди да стигнат до потребителите. В някои квартали въобще няма водомери, а водата тече денонощно по улиците и след това я отчитат като загуба.
Проблемът не се изчерпва само с питейната вода във ВиК мрежата. Още по-голямо е разхищението при минералната. В страната има стотици извори с води с лечебни свойства. Едва няколко от тях обаче се използват за балнеолечение и питейни нужди. Останалите просто си изтичат.
Какво да кажем за морската ни вода. Тя е много по-“сладка“ и приятна за плуване откъдето и да е другаде в Европа. Обаче я заливаме с боклуци (и не само), застрояваме крайбрежието с подпорни стени, липсва канализация. И в резултат хиляди нашенци всяко лято ходят да плуват в солените егейски води, където ги дебнат морски таралежи.
На това му се казва – вода гази, жаден ходи.

Подобни статии