Военни вертолети погребаха трима летци

Подозират керосин с утайка като причина за катастрофата с вертолет край Камчия

Майор Георги Анастасов загина, разбивайки вертолета си „Пантер“ в морето край Камчия.

Трима български военни летци загубиха живота си подобно на майор Валентин Терзиев, който се разби със своя МиГ-29 по време на военно учение край Шабла.

На 9 юни т.г. се навършиха 4 години от злополучната кончина на майор Георги Анастасов – пилот от морската вертолетна авиобаза "Чайка“ на ВМС край Варна. Анастасов бе командир на вертолет „Пантер AS565MB“, който падна и се разби в морето край Варна на 9 юни 2017 г. при маневра след артилерийска стрелба по надводна цел по време на тактическо учение „Черно море 2017“. Ранени бяха още двама души от екипажа. Година по-късно, на 11 юни 2018 г. при изпълнение на рутинно упражнение – трениране на зависване на около 200-300 метра от полосата на летище Пловдив, падна вертолет Ми-17. При удара в земята на място загинаха двамата пилоти – майор Пламен Пантилеев и майор Стоян Неделчев. Като по чудо оцеля бордният техник Алексей Каменов, който година по-късно се махна от ВВС.

Черно море

На паметника на загиналия летец от учението в Черно море по традиция и тази година до устието на река Камчия бяха положени венци и цветя от името на ВМС, колеги и приятели. 38-годишният командир на екипажа капитан Георги Анастасов бе тежко ранен при инцидента и при пристигането си в болница вече е бил в кома. Другите двама летци – на 49 и 50 години, също бяха ранени и настанени в болница. Летателният апарат падна на 7 мили източно от устието на река Камчия. По информация от очевидци инцидентът е станал, след като хеликоптерът направил заход на много ниска височина над фрегатата „Дръзки“, за да се отправи към авиобазата си, но закачил пилона, на който се държи знамето (флагщок) на предната мачта на плавателния съд. Той го ударил с витлото си и отрязал от него около 20 сантиметра. „В края на всяка задача или учение, особено в морето, всичко приключва с едно завиване над съответния кораб, което е максимално близо до палубата. Правим си знаци с ръце с екипажите и това е нашият специален знак, че всичко е ОК“, коментираха тогава пилотите. Машината се отправила към брега, но загубила устойчивост.

Геройство

Командирът преценил, че няма да успеят да стигнат до базата и се е опитал да се върне, за да приводни вертолета по-близо до бойния кораб, за да спаси екипажа. Освен това, когато бойният хеликоптер ударил мачтата, командирът успял да изведе вертолета от критичното състояние, за да не падне върху фрегатата. Така спасил живота и на нейния екипаж от близо 130 души. Заради тези действия Георги Анастасов бе повишен посмъртно в чин майор, а неговите колеги му издигнаха паметник. „Капитан Анастасов е знаел, че ще загине. Той е бил здраво завързан с колани и без кислородна маска, а за да се освободи, са му трябвали поне 5 минути, недостатъчно време, за да се гмурнат водолазите, да отворят пилотската кабина и да извадят летеца. Останалите двама от екипажа са извадени невредими, благодарение на бързата реакция на водолазния екип и кислородните маски, с които са били снабдени, коментираха тогава колеги на загиналия. „Ако капитан Анастасов бе продължил към брега с надеждата да се спаси, машината щеше да потъне далеч от фрегатата и водолазите. Тогава нито един от екипажа на хеликоптера нямаше да оцелее", описваха тогава геройството на загиналия почернените му колеги от Военновъздушните сили.

Неофициално

Според информиран източник от военното министерство трагедията е вследствие на блокирал двигател на хеликоптера – версия, която до този момент не се лансира официално. Потъналият френски хеликоптер е снабден с два двигателя с турбокомпресори, като според специалисти десният двигател на вертолета е блокирал и това довело до удара в пилона. „Абсурд е капитан Анастасов да е закачил знамето на фрегатата без преди това да е станала авария с двигателите. Хеликоптерът е снабден със системата TCAS, която алармира пилота в реално време за препятствията и възможен удар в предмет. Колеги на загиналия пилот смятат, че двигателят на хеликоптера е блокирал заради керосин с утайка.

Рутинно

При инцидента на летище Пловдив вертолетът се е намирал близо до полосата на гражданското летище, но е тренирал зависване в тренировъчната зона на военните. Тази тренировка е необходима, за да може командоси при нужда да се спускат от въздуха на земята по способа „бързо въже“. Метеоусловията по време на тренировката са били добри. Облачността е била три десети с видимост 10 км. Вятърът е бил 1 метър в секунда. Трагедията е станала буквално за секунда. Докато е зависвал, Ми-17 с регистрационен знак 417, внезапно се е завъртял, загубил е рязко височина и от около 30-50 метра е срещнал земята с десния борд. В същия ден вертолетът е изпълнил общо 5 задачи. За командира на екипажа кап. Пламен Пантилеев това е бил първи полет за летателната смяна. За втория пилот Стоян Неделчев е бил трети по ред полет, а за бордния техник офицерски кандидат Алексей Каменов е бил четвърти по ред полет с машината. През годините служба в 24-та авиобаза Крумово Пантилеев е имал общо 660 летателни часа, но до катастрофата е имал едва 17 часа нальот. Вторият пилот кап. Неделчев е бил щурман на вертолет и летец пилот 3-ти клас с нальот от 498 часа. През 2018 г. е имал 18 часа във въздуха. Летял е като втори пилот при всякакви условия. Оцелелият Алексей Каменов е роден през 1972 г. и е борден техник първи клас от 2000 година. Той имал най-много летателни часове – общо 940. През тази година е имал 20 часа нальот.

Разбилият се през юни 2018 г. бе тогава единственият за гасене на горски пожари. Същата машина Ми-17 летеше и над военните паради в столицата, развявайки националния флаг.

 

24 инцидента с ВВС от соца насам

Общо 24 катастрофи с военни летателни машини са се случили от промените през 1989 г. насам освен описаните две.

21 август 2018 г.

По време на тренировъчен полет за медицинска евакуация вертолет „Кугар“ от състава на 24-та авиобаза в Крумово прави рязка маневра, за да се избегне ято птици, при която машината закача жици на електропровод. Тричленният екипаж веднага приземява вертолета. При инцидента няма пострадали военнослужещи и граждани.

26 април 2012 г.

Между селата Царимир и Голям чардак се разбива самолет МиГ-29УБ. Пилотите майор Дойчинов и капитан Методиев катапултират.

29 ноември 2010 г.

Учебен самолет "Пилатус" от авиобаза Долна Митрополия се приземява аварийно, след като при излитане губи мощност. Двамата пилоти майор Боян Григоров и майор Пламен Иванов вземат решение за аварийно кацане в района на летището в 12.35 ч. Това са и първите български военнослужещи, наградени от държавния глава с орден за заслуги, защото са запазили самообладание и са успели да приземят летателната машина, като са спасили село Горна Митрополия от сериозни последствия при евентуално катапултиране.

8 юли 2008 г.

Военен транспортен самолет на Българските военновъздушни сили претърпява инцидент около обяд по време на кацане на гражданското летище на Варна.
След силен порив на вятъра отляво при кацане самолетът „Спартан C27J“ удря и чупи лявата си перка.

24 юли 2003 г.

Вертолет Ми-17, борд № 433 от авиобаза Крумово се разбива в местността Бетоловото край Разлог. При инцидента загиват командирът на екипажа подполковник Милко Пейковски, майор Николай Радулов – втори пилот, бордният техник младши лейтенант Бойко Панайотов и полковник Кирил Чамишки.

16 май 2003 г.

Изтребител МиГ-21БИС от авиобазата в Граф Игнатиево се разбива в района на Панагюрище. Самолетът се удря в дърво и експлодира в 13.25 ч. по време на тренировъчен полет над местността Манзалото. Пилотът майор Анатолий Полянков (34 г.) загива. Според кмета на Панагюрище Марко Мечев изтребителят направил един-два кръга над града, преди да се разбие.

2 юни 1999 г.

Изтребител МиГ-21БИС от авиобазата в Граф Игнатиево се разбива в района на село Драгомир недалече от град Пловдив при изпълнение на учебно-тренировъчен полет. Загиват пилотите капитан Георги Русев и лейтенант Сашо Николов.

16 юли 1998 г.

При лош разчет за кацане и подадена команда от РП за катапултиране старши лейтенант Радостин Велков Димитров катапултира от МиГ-21МФР.

28 януари 1997 г. 

Капитан Пламен Тодоров Денков с МиГ-21МФР катапултира поради спиране на двигателя при захода за кацане.

30 януари 1996 г.

Ми-24 се обръща и запалва вследствие на силен вятър. Няма загинали.

20 декември 1994 г.

Старши лейтенант Владислав Владимиров Вълчев с МиГ-21 БИС ГЕАТ и ГТП загива от удавяне, след като катапултира над Черно море.

29 септември 1994 г.

Около 16.30 часа, при извършване на фигура от сложния пилотаж на пределно малка височина, претърпява катастрофа на около 600 м от полосата за излитане и кацане (ПИК) на летище Равнец изтребител МиГ-9 с пилот командира на авиобазата полковник Иван Даев.

8 февруари 1993 г.

Капитан Михаил Янакиев Михайлов със Су-25УБК катапултира поради неумишлено задействане на катапултната система след влизане на пилота в кабината.

28 януари 1992 г.

При инцидент край язовир "Студен кладенец" загиват капитан Дойчин Георгиев Бояджиев и пилот инструкторът – капитан Емил Лазаров Тодоров с МиГ-21УМ.

3 юли 1991 г.

Старши лейтенант Петър Величков Петров с МиГ-21 БИС ГТП катапултира при инцидент във въздуха.

2 октомври 1990 г.

Загиват курсант Жоро Андреев Денчев и пилот инструкторът майор Асен Йорданов Христов с Л-39 поради спиране на двигателя при включване в кръга за кацане и късно взето решение за катапултиране.

17 юли 1990 г.

Лейтенант Бисер Георгиев Бойчев с МиГ-23БН катапултира при инцидент.

6 април 1990 г.

Капитан Тошко Стоянов Петров с МиГ-23МФ ГТП катапултира при инцидент.

13 октомври 1989 г.

Майор Боян Богданов Петков с МиГ-23БН катапултира при инцидент.

5 октомври 1989 г.

Старши лейтенант Валери Лилов Богданов с МиГ-21 загива след отказ на системата АРУ.

22 юни 1989 г.

При инцидент катапултират обуч. пилот лейт. Георги Сотиров Стоименов и пилот инструкторът - капитан Христо Сотиров Младенов с МиГ-21У.

17 април 1989 г.

При инцидент загива лейтенант Валентин Димитров Маринов със Су-25.

Подобни статии