Война за края на света

Политическият късмет, който досега следваше Вучич, сега се обръща против него

Политическият късмет, който досега следваше Вучич, сега се обръща против него

Американските войници не изгубиха тази война - Доналд Тръмп и Джо Байдън целенасочено решиха да я изгубят. Това е предвидим изход от тяхната доктрина за слабост. Не слушаха разузнавателната общност. Байдън има проблем с процесите на структуриране на националната сигурност.

Това са части от изявления на американските републиканци, публикувани в медиите, докато водещата демократка Нанси Пелоси похвали Байдън и предупреди талибаните, че "светът гледа какво правят".

В тази война за края на света (роман на Льоса от 80-те години) военният късмет е обърна и това няма да мине без последици за Сърбия, колкото и да отричат това привържениците на мнението за нашата изключителна незначителност и нищожност.

Тъй като политическият късмет, който досега следваше Вучич, сега се обръща против него. По времето на Тръмп, Брекзит и зрялата фаза на управлението на Ангела Меркел, всичко, което правеше Вучич, въпреки грешките, се наместваше благоприятно за неговата власт.

Сега е обратното. Всичко, което направи привидно добре, се оказва грешно. Не мина и месец откакто рекламира съюзяването със Скопие и Тирана във формата "Отворени Блакани", Албания се изтъкна първа, заедно с Косово, в списъка на онези, които ще приемат афганистански бежанци.

Вместо отваряне на Балканите чувството ще бъде, че се отваря убежище за несретници, бягащи от талибанско отмъщение, за да не стигнат до Европа. В общественото мнение неизбежно ще се постави въпросът къде са границите на опасността. Ще се появят страхове от възможността талибаните да маркират части на Балканите като своя легитимна военна цел с твърдението, че бежанците се готвят за завръщане и опит за удар против тях.

Вучич сам се постави в ножици, където от една страна го реже НАТО, която след изтеглянето на Америка от Афганистан все повече се окопава в Косово, и от друга страна общественото мнение в Сърбия, и то по време на кампания за президентски избори.

Че тези остриета го режат е ясно по стъпките на компаниите Гугъл и Туитър, макар че може би не са съвсем ясни причините защо. Когато през април 2020 година бе съобщено, че Туитър е затворил хиляди бот акаунти, свързани с управляващите партии в Сърбия, Египет, Хондурас, Индонезия, Саудитска Арабия, това все още можеше да бъде прдупреждение и странична щета. Но сегашното решение да се блокират всички съдържания, които оспорват квалификацията геноцид за престъплението в Сребреница, както и редица медии, които подкрепят Вучич, да се обозначат като сътрудничещи с правителството на Сърбия, е недвусмислен показател за натиска, който ще последва.

В тези нововъзникващи обстоятелства президентските избори, на които Вучич трябва да навлезе във второ деетилетие на управление и да получи на практика трети управленски мандат /първият бе премиерски до 2016, след това президентски през 2017/, ще бъдат наистина неизвестни.

На страната на опозицията единственото, което се вижда в момента, е подходът на губещия - опозицията да се групира в три колони. Едната е старата демократична, втората е новата зелена- гражданска и третата е десницата. Проблемът е обаче, че те не съществуват, а са конструкция на анализаторите.

В действителност край опозиционните колони се борят няколко групи. Например при старата демократична опозиция ще са Тадич, Арис, хората от Съюза за Сърбия от изборите от 2020година, Демократи на Сърбия. При зелената гражданска опозиция са Джилас, Зеленович, Паткич, Чута. При десницата Йеремич, Обрадович, Радулович, Демократическа партия на Сърбия - Движение за обновление на Кралство Сърбия. По примера на Германия най-доброто решение би могло да бъде "малка голяма коалиция" между Партия за свобода и справедливост - Народна партия като двете най-силни партии на опозицията, която би предотвратила възможността двете партии да си нанесат изборни щети една на друга.

Подобни статии