Возим се за 150 лева на кораба на Васко да Гама

Качваме се не от село Рупча, а от Гданск до Швеция

Иван Ласкин в сцена от филма.

Култовият кораб „Царевец“, познат от детския сериал „Васко да Гама от село Рупча“, все още съществува и превозва пътници срещу 150 български лева. Трябва да платим обаче равностойността им в полски злоти или в евро, тъй като легендата плава в Балтийско море под панамски флаг с името „Вавел“ между Полша и Швеция.

През 2005 г. в Гданск е ремонтиран основно, след като дълги години преди това служи като ферибот между Великобритания и Франция по Ламанша. Корабът е продаден през 1988 г. на британци.

„Тече, всичко тече, времето няма бряг и ни влече. Няма как.“ Няма момче, бъдещ мъж или момиче, днес пораснала жена от последното десетилетие на соца, което да не знае стихчетата на Миряна Башева, запечатани в песен с гласа на бате Асен, Асен Кисимов от култовия детски сериал „Васко да Гама от село Рупча“. Образите си в телевизионната продукция оставят великани на българското кино като Иван Ласкин, по онова време едва 15-16-годишен, Георги Георгиев-Гец, Павел Поппандов, Мария Каварджикова, Георги Мамалев, Георги Русев и цяла плеяда от златните времена на телевизионните продукции.

Не по-малко познат от тези герои е и един неодушевен персонаж – корабът на „Васко да Гама от село Рупча“, чийто капитан е Георги Батурев, пресъздаден като образ от Георги Георгиев-Гец. И въпреки че никой не се интересува от декорите, съдбата на плавателния съд е почти толкова вълнуваща и пълна с обрати, колкото животът на филмовите актьори и техните герои. Шестте серии на детско-юношеския сериал са заснети през 1986 година и по сценария на Братя Мормареви в повествованието има кораб. Вместо да използват студийни декори, създателите на филма използват реално съществуващия по онова време кораб от параходство Български морски флот „Царевец“.

Ако беше герой на приказка, тя щеше да започва така: „Имало едно време три братчета близначета, три корабчета, родени в шведската корабостроителница Saab Kockums AB в Малмьо през далечната 1979 година.“ Трите кораба били много модерни за времето си, клас Challenger, и когато ги направили готови за самостоятелен живот в Световния океан, родителите им ги пуснали на вода с имената „Ариадна“, „Зенобия“ и „Скандинавия“. Към „Зенобия“ съдбата не била благосклонна. Още при първото си плаване „голямата лодка“ се обърнала и потънала през 1980 година край Ларнака в Кипър и останала завинаги на дълбочина 42 метра. Тогава започнала нов живот, какъвто никоя орисница на кораб не орисва – превърнал се в атракция за гмуркачи от цял свят. „Ариадна“ и „Скандинавия“ били купени от един от най-големите европейски оператори за шосеен транспорт в ония години – Стопанско обединение „Международен автомобилен транспорт“ (СО МАТ) и започнали пътешествия под имената „Трапезица“ и „Царевец“, Medlink I
и Medlink II.

Българският флаг бил вдигнат на „Царевец“ на 26 юни 1981 година, а управлението му било поверено на капитан Живко Гаврилов, потомствен моряк, чийто баща още преди Втората световна война плавал като камериер на корабите на Българското търговско параходно дружество. Капитан далечно плаване Живко Георгиев бил щура глава, през 1974 година на своя отговорност и въпреки отрицателното становище на РДИК – Варна, прекарва под Аспаруховия мост пътническия лайнер „Варна“, който трябвало да бъде установен на кей в пристанището на ТЕЦ – Варна. Та именно той поел като капитан на първа смяна и „Царевец“. Корабът бил от системата ро-ро, но имал и луксозни пасажерски каюти. Любопитно е, че българите трябвало да „подкарат“ кораба без много специална подготовка, буквално в движение. Допуснати били до плавателния съд едва два часа преди отплаването от Копер. При закъснение в часа на тръгване българският флот трябвало да плати големи неустойки. К. д. п. Гаврилов обаче вдигнал котва по график.

Точно на „Царевец“ на един от двамата близнаци се паднал шансът да стане филмова звезда. Само две години след снимките „Царевец“ бил продаден на британска компания и започнал да прави тигели като ферибот с имената Fantasia и Santa Fantasia в Ламанша. Известно време преди това кръстосвал и Средиземно море за гръцки корабособственик. И докато той трупал биография, едва на 19 години братът близнак на „Царевец“ – „Трапезица“, излязъл в пенсия през 2009 и през 2011 бил доставен в Индия за скрап. „Корабът на Васко да Гама“ обаче продължавал да кръстосва морската шир. През 2005 му направили основен ремонт в корабостроителницата в полския град Гданск и получил името „Вавел“, кръстили го на замъка, в който живеели полските крале, докато столицата на Жечпосполита Полска била в Краков. Животът на големите лодки не е никак лесен и през 2020 година съдбата изправила „Вавел“ пред ново изпитание. Вече бил на служба в полската фериботна компания Polferries имал приключение, което моряците наричат near miss. В края на октомври „Вавел“ бил изваден от графика на курсовете, между Гданск и шведския Нюнесхамн. Първоначално тръгнали слухове, че е катастрофирал, но от полското балтийско корабоплаване обяснили, че морският съд само бил влязъл прекалено на плитко в Нюнесхамн. Заради плитчината и опасността от контакт със скалистото дъно трябвало да бъде прегледан. Т. нар. near miss или „близка ситуация“, довела до приближаване в плитчините, се случила, защото хвърлената котва не успяла да се хване за дъното и била влачена. Това е и единственият регистриран по-сериозен инцидент с филмовия герой.

Побира над 1000 пасажери

Корабът е като малко село – може да събере над 1000 пътници, от които 511 в кабини, 310 леки коли и 50 камиона. Общата му дължина е 163.96 метра, ширината 27.6 метра, гази 6.52 метра, водоизместимостта му е 15 710 тона, а експлоатационната му скорост е 16.7 възела. В момента, в който пишем този текст, плавателният съд с международен номер IMO: 7814462 е с актуална позиция на кей в Нюнесхамн, преди да тръгне отново по маршрута си към Гданск.

Подобни статии