Вражда на седмицата: На ти си куклите, дай си ми парцалките (червени)

За носталгията по Жан (Виденов) и ината на Корнелия (Нинова)

Снимка: Булфото Жан Виденов, министър-председател на България през 1995 – 1997 г. и председател на Българската социалистическа партия от декември 1991 до декември 1996 г.

Една легенда се завръща. Така обикновено започват спортните или музикалните новини. Тази не е от тях. Един демоничен или по-точно демонизиран образ се завръща в играта. И това в ушите на някои политици звучи досущ като траурен марш. А за други е повод с бодра маршова стъпка, доколкото им позволява възрастта, да изприпкат по младежки бодро до урните.

Завръщането на Жан Виденов едва ли ще предизвика политически трус. Неслучайно „Лявата алтернатива“ се гласи за коалиция с други партии, една от които – „Съюз на комунистите в България“. Единствено застрашена от евентуално изтичане на гласове в тази посока е БСП. Която според политическите анализатори без друго няма накъде да си вдига осезаемо броя на гласоподавателите, а напротив – по естествен път те намаляват. Но враждата на седмицата – между Жан Виденов (недоразбраният) и Корнелия Нинова (неразбраната) още тлее като съчки. Дали от това ще се разрази изпепеляващ огън или ефектът ще е като угаснала от едно подухване на вятъра кибритена клечка, предстои да разберем. И опитът на Корнелия Нинова да неглижира ситуацията няма да промени събитията. Защото Жан Виденов не е фигура, която трябва да бъде подценявана и омаловажавана. Носталгиците от БСП/БКП помнят кой е той. И много от тях му симпатизират. Родените през 1995-1997 г. и след това, най-вероятно гледат озадачено, когато им споменат за „Виденовата зима“. Просто защото нямат никакви спомени от онова време.

„На ти си куклите, дай си ми червените парцалки“ - играта на Жан Виденов и Корнелия Нинова още не е започнала. Но както добре знаем, такива делби никога не приключват добре. Освен за сеирджиите отстрани, за които това е някакво разнообразие.

Всеки от спорещите за народната червена любов си има своите козове. Жан Виденов избра за трибуна „Пловдив Прес“, а Корнелия Нинова от много време се е ориентирала към Фейсбук. Той почти не се показва. Снимките, с които се илюстрира навсякъде новината за неговото завръщане в политиката, са ретро – отпреди двайсетина и повече години. Днес малцина ще разпознаят посивелия и измършавелия още повече някогашен лидер. В същото време на Корнелия Нинова й знаем даже яйцата. И козунака. И тоалетите. Въпреки това за по-възрастните избиратели именно той е по-разпознаваемият образ. Онзи, на когото биха дали повторен шанс.

Враждата за червената любов може да доведе до онова сътресение, което отделните лагери в БСП не успяха да постигнат. Дали БСП ще успее да си върне гласовете, които я наказаха да е трета политическа сила. Или смъкването надолу ще продължи? Предстоят интересни дни. И решаващи също така. Сигурно е едно. Жан Виденов чака дълго, преди да направи своята заявка за завръщане в политиката. Моментът, който избра не е случаен.

Подобни статии

  • Кой не скача е... зелен

    Кой не скача е... зелен

    Един политически лидер се зеленее в тазседмичната ни рубрика "Вражда на седмицата". Той е Костадин Костадинов, популярен още като Костя Копейкин. Популярен политик от калибъра на Волен Сидеров, Веселин Марешки, Валери Симеонов, Николай Бареков. Те вече не са никакъв фактор и не са в парламента? Но нека не изпреварваме събитията.

    206
  • Натиск има, натиск няма

    Натиск има, натиск няма

    Играта „Тука има, тука нема” премина в нов етап. Прокурори и следователи се ожалиха, че върху тях е упражнен натиск от страна на МВР по оня казус с мъжа, който тегли милиони за АМ „Хемус”, сякаш си купува фъстъци на вересия от квартална сергия. Същият, за който от МВР твърдят, че е участвал в бандитска схема, а съдът го пуска под домашен арест. Вместо да се занимават с този казус обаче, прокурори и следователи реват като сарански мечки.

    283