Всяко чудо за три дни (Или как бледоликите изпортиха работата и нарушиха комфорта на гратисчиите)

След Иван Гешев в кв. „Христо Ботев” стъпиха и контрольорите. Трима на брой. „Всяко чудо за три дни”, кълняха ги местните, задето им спряха правото на придвижване. В този квартал всички са пишман адвокати – няма човек, който да не си знае правата. Три дни псуваха, клеха. Но на четвъртия осъзнаха, че няма да е на тяхната. И започнаха да кълнат бледоликите предатели с абонаментни карти, които тази седмица не можеха да повярват на очите си – автобус 79 хем е редовен, хем има къде да се седне.

Друг път в осем вече авантаджиите висят по вратите. Качват се от последната спирка с кафенце в ръка. За кафе пари има, за билети не. С едната ръка си държиш здраво чантата, с другата се предпазваш да не те олеят. Когато вдигнаха цената на билетчето някои обясняваха, че катафалките по тази линия щели да ги пратят в пенсия. Е, не ги пратиха, още си возят. Веднъж един шофьор обясни на бъбривката, дето ги пише тези неща, че на който му се падне да кара по тази линия, е изтеглил късата клечка. Кръсти се и потегля. Не се знае докъде ще стигне. Автобусът редовно се чупи. Пътниците са свикнали. Изсипват ги на „Билата” и след малко пристига нов автобус, за да поеме пътникопотока от авариралия.

- Бел ден да не видите! Карти ще ми вадят те – милионери с милионери. Не разбрахте ли, че в нашия квартал няма карти, няма билети – реди беззъба ромка, която псува контрольорката на баща и майка. В това време двамата мъже с бадж спорят със заядлива пътничка, че даже клошарят, когото тя сочи укорително с пръст, е редовен. Карат го да си покаже половинката от билетчето. Така няколко пъти. Той слуша и изпълнява. Заядливката не пада по гръб: "Да де, ама тях по принцип не ги проверявате!". За да я опровергае, контрольорът й казва да посочи който друг иска, за да й покаже, че няма прошка тази седмица за гратисчиите.

- Къде ще ходят – доверява единият контрольор.- На последната спирка са разхвърляли цивилни полицаи. Има и патрулка заради нас. Пазят ни да не ни линчуват.

Сякаш за да го опровергаят за гратисчиите, на следващата спирка се качват две жени. Явно се е разчуло, че има постоянен контрол, защото обичайните тарикати - дългокос бял мъж със слушалки, мацка с орлов маникюр, напомадена баба с внучка с яке на рози - също ги няма. Едната от двете новопристигнали е възмургава, екипирана с оранжева жилетка и въоръжена с метла. Придружава я добре облечена и нафукана бяла дама, която я напътства нещо. Нито едната от двете не дупчи билет. Контрольорите ги изчакват и като не виждат инициатива от тяхна страна, ги обграждат.

- Айде, не се правете. Аз съм от общината, за две спирки сме само – обяснява авторитетно дамата. Чистачката кима с разбиране, въпреки че поне тя би трябвало да е редовна. Концесионерите купуват карти на служителите в чистотата, повечето обаче се изхитрят и ги прехвърлят на други членове на семейството, след като могат да се легитимират с ... метлата. Отговорничката за чистачките е нагла и спори докрай. На слизане заплашва контрольорите, че ще им разкаже играта, задето са си позволили да я обезпокоят. Хвърля още някакви реплики през рамо, докато вратите затварят. „Аз ако бях, щях да й друсна един акт”, мисли на глас бърбораната. Като й е толкоз акъла, отнася и тя сочна порция от псувни.

В това време в предната част на автобуса контрольорката продължава да е под обстрел – кучка, мръсница, пачавра, а най-много я обиждат на... българка.

- Вие, българите, много ви знае устата, ама сте по-долу от нас – крещи гневна ромка, която се слюнчи обилно, докато говори.- Десет деца съм родила, нямам 1.60 за билет, нямам. Вие сте милионери, вие ще си плащате. Ние в кв. „Христо Ботев” сме голи и боси, деца правим, за билети не мислим. Знаете ли ни как живеем ние?! Пълен е кварталът с наркомани. Ходете ги приберете тях, че да мирнем и ние. То полицаите и те не са стока. Ей го оня от Трето РУ, дето откраднА на жената фиша. Или другия, дето обра казино в Перник, и той полицай. Те това сте вие, българите, крадете с писалка, а после си триете гъза с фиша.

- Чакай бе, госпожа, недей така да ни туряш всички под един показател – прекъсва монолога на ромката беловласа жена.- 40 години трудов стаж имам, 420 лева ми е пенсията. Свикнала съм на студ и глад, но не пътувам безплатно. То ако всички без пари се возят, ще я закрият тая линия. Хем си плащаме, хем ще ни прецакат. Не бива така! Е виж като не плащат повечето, на какво се возим. Тоя автобус е набор на баба ми сигурно.

Крейзи бърбораната може да потвърди. По линии 79 и 72 са ветераните в автобусния превоз. Вали ли дъжд навън, вали и вътре. Някои от прозорците не се затварят, но студът не се усеща, защото в дните, когато контролата не е постоянна, автобусът се пръска по шевовете. След 20 ч. курсовете са полупразни. Обитателите на „Христо Ботев” бързат да се приберат за дискотеката. А тя като загърми, живущите в граничните райони се питат, де го Валери Симеонов да се направи на мъж и да обясни на купонджиите, че има някакви норми. И не само него трябва да питат – свечери ли се, тръгват състезанията. Като във „Формула 1” е. Като забръмчат ония ми ти коли и мотори, все едно си на пистата, на дискотеката децибелите са като "малка нощна музика". Даже билет не ти трябва. Бръмчат по „Ботевградско шосе”, преминават на бул. „Владимир Вазов”, после се пускат към кв. „Христо Ботев”, където, заради легналите полицаи, е най-яко да се хвърчи. За незаконните ралита всички знаят къде се събират участниците. Даже и полицаи се навъртат пред KFC - може пък да са фенове или толкова са им се прияли пилешки кълки, та две не виждат.

Акцията за нередовните беше от ден до пладне. Пък после и извънредно положение настана и никой вече не проверява. Цивилните шушляци, дето все реват за заплати, могат да се повозят и да свършат малко работа в рейса. О, какви неща само ще чуят. Ще научат къде се крият ония, дето ги търсеше Гешев. Какво се казва, ако те засекат с краден телефон. Къде се качват и къде слизат джебчийките. На кого му счупили краката, защото дължал много пари, кой избягал чак у Германия, за да се спаси от лихварите, но му потрошили семейството. Кои са наркоманите, дето късат чанти на спирка „Бесарабия”. И много още неща ще научат, стига да искат и могат. На цената на една абонаментна карта в нормално време, а сега даже и гратис. Вместо да работят в комбина с бандитите, да свършат нещо и те.

Подобни статии