Втори дубъл

Фрагментарен парламент с шест партии, които не умират от желание да си говорят, прави задачата за редовен кабинет изключително сложна

Клапата за втория дубъл на парламентарните избори през тази година се затвори. Предсрочният вот, който уж трябваше да даде отговори на въпросите от изборите на 4-ти април, роди още въпроси, и то дори по-сложни.

Минималната победа на „Има такъв народ“ над ГЕРБ е знакова само за статистиката, защото формацията на Бойко Борисов за пръв път е втора на парламентарни избори, откакто изобщо се явява. От това обаче не произтича почти нищо. Нито „Има такъв народ“ са възцарени (въпреки че ни сервираха кандидат-премиер от царската партия), нито ГЕРБ са „изчегъртани“. Налице е само един още несформиран, но отсега е ясно - фрагментарен парламент, пълен с цели 6 партии, които не умират от желание да си говорят. Патова ситуация и класическа политическа криза, каквито трябваше да сме надживели още през 90-те.

С втория си дубъл, този път като победител на изборите, партията на телевизионния шоумен Слави Трифонов изненада за втори път. А този пък като че ли сюрпризира и симпатизантите си. Първата изненада на 4 април с отказа да приемат мандата имаше някакво обяснение с факта, че те се надяваха на по-висок резултат. Втората изненада – да предложат кабинет преди да е сформирано Народното събрание, без преговори, без консултации, в едва ли не ултимативен тон, също изненада. И то не заради лицата в списъка, или заради кандидат-премиера Николай Василев. А заради начина по който бе направено това – с поизгърбен пред аутокюто партиен лидер, във фейсбук, който речитативно изложи някакви приоритети, писани сякаш на коляно от изнервен младеж за политическия кастинг в шоуто на Слави. Това изглеждаше, меко казано, повърхностно и логичното се случи. Дори формациите, които се считат за естествени съюзници на „Има такъв народ“, реагираха остро.

Всичко това отваря широко вратите към нови парламентарни избори през тази година, защото заявките засега са, че телевизионния проектокабинет на Слави няма да бъде подкрепен. Ако „Има такъв народ“ отказват да разговарят с останалите партии, може да се озоват в ситуацията на ГЕРБ, при това без да са управлявали. А именно – никоя формация да не иска да комуникира с тях, както не искат и с ГЕРБ. Партиите на Бойко Борисов и Слави Трифонов също не искат да разговарят по между си. Така сформиране на редовно правителство изглежда математически и идеологически невъзможно, а „промяната“ няма да се осъществи.

Партиите и партийните лидери у нас трябва да разберат, че ситуацията е такава, че към днешна дата и в близко бъдеще няма как една формация да спечели пълно и категорично мнозинство в парламента, както направи ОДС на Иван Костов през 1997 г. Впрочем, еднопартийно управление би било твърде опасно за демокрацията у нас.

Коалиция може да е мръсна дума само в главите на хора с ниска политическа култура – такива управляват в повечето европейски държави. България има нужда от коалиция, за да излъчи стабилно правителство – очевидно е. Дали ще е около ГЕРБ, дали ще е срещу ГЕРБ – в края на краищата хората решават с гласа си, а работата на партиите е... да си свършат работата. Тропкането с краче и напъните за повехнало остроумие във фейсбук, от който и да е политик, няма да решат многобройните проблеми на България. Политическата криза и „мътната вода“ са всъщност най-големият инкубатор за корупция – явление срещу което партиите у нас поне на думи се обявяват. И което разяжда икономиката, институциите и държавността.

Ако това ниво на „диалогичност“ се запази и в 46-ия парламент, със сигурност ще има трети дубъл през тази година, тоест още едни парламентарни избори. Това си е вкарване на вълка в кошарата с дългосрочни последици, а сметката ще я платим всички ние.

Подобни статии