Вучич и енергийната криза

Александър Вучич

Цените на електричеството и газа експлодираха, Европа е застрашена от недостиг на енергия, слабо отопление и инфлация. Малките търговци на енергийни суровини ги чака банкрут, някои фабрики спират производство. С една дума, всичко отиде по дяволите.

През това време президентът използва възможността да ликува, че Сърбия няма чиста енергия, че вместо това получава електричество от топлоцентрали, "които няма да спираме". Казва, че там, в Европа, "разказваха приказки, че не трябват въглища, че ще затварят атомни електростанции". "Джихадът на зеления дневен ред" замени джихада на върховенството на закона", заяви по-рано Вучич, на когото нито чистото електричество, нито чистите закони са по волята.
Всички онези, които искат да спрат зеления дневен ред, се радват на високите цени на електрическата енергия, заяви, сякаш директно му отговаряше, министър Зорана Михайлович. Независимо от кризата, Сърбия със сигурност трябва да направи план за следващите 30 години, тъй като въпросът е дали ще имаме достатъчно въглища. Трябва спешно да започнем да изграждаме нови капацитети, казва тя в директна опозиция на своя партиен шеф.
Кой тук е прав?
Отговорът е Михайлович, но нещата не са толкова прости.
От една страна президентът всъщност има основания. Да се затворят топлоцентралите преди да сме развили чисти енергийни капацитети, достатъчни, за да заменят напълно тяхното производство, е безмислено и би било, без никкаво съмнение, вредно за Сърбия.
Проблемът с това изявление е само в това, че президентът го прави в измислена дискусия. Никой сериозен човек не предлага производството на електричество от въглища да бъде спряно днес, а чак след това да започнем да строим електростанции от възобновяеми източници. Това е напълно безумно.
Единственото предложение, и то онова, на което се съгласи Александър Вучич миналата година с подписа на Ана Бърнабич, е през следващите 30 години Сърбия да стигне до климатично неутрално енергийно производство, което очевидно подразбира и постепенно затваряне на топлоцентралите, но едва след като преди това си осигури достатъчно производство на енергия от чисти източници.
Значи, като постави достатъчно соларни панели /които днес са най-евтиният източник на електричество, по-евтин от въглищата/ за да произведат един мегаватчас електричество годишно, Сърбия може и трябва да намали производството на електричество от топлоцентралите с този един мегаватчас годишно. Много просто, нали.
Което ни довежда до втора точка, в която президентът изказва съждение за балансиране на натоварването на мрежата. Производството на ток от възобновяеми източници варира и през деня, и през годината.
Соларните панели произвеждат електричество, когато има слънце, но през нощта те изобщо не работят, а през зимата дават много по-малко електричество отколкото през лятотот. Това означава, че през нощта и през зимата енергийната система трябва да се осланя на някой друг източник на енергия, към който може да се прибегне при нужда, а това са, както обича да забелязва президентът, въглища, газ и АЕЦ.
Това са същевременно и водните електроцентрали Джердап 3 и Бистрица, за които отдавна се говори. Те би трябвало да решат въпроса с дневното балансиране на мрежата, в която би имало висок дял на енергия, произведена от възобновяеми източници (те се пълнят, когато има излишък от ток от вятър и слънце например, a произвеждат ток, когато тези източници липсват).
Всичко това говори, че не няма нито една причина Сърбия да не тръгне по-бързо към разширяване на своите капацитети от възобновяеми източници. Това освен чист въздух е и въпрос на енергийна сигурност. Токът от слънце, вятър, биомаса е ток, който е наш, независимо от глобалните икономически събития и чужда политическа воля. Газът например не е. Токът, купен на борсата, не е. Дори токът от съсобственичество в АЕЦ на територия на някоя друга страна, също не е.
Да се твърди, както част от държавното ръководство твърди днес, че за Сърбия е добре, че няма нещо /соларни и вятърни електроцентрали, големи водни централи, електроцентрали от биомаса/ е еднакво абсурдно, както и да се твърди, че за Сърбия е добре да затвори онова, което има /топлоцентрали/ преди да е осигурила замяна за това.
Накрая и това напомняне - енергийната криза не възникна заради "зеления джихад", а поради това, че страните от ЕС не купиха газ от Русия, когато трябваше да го сторят.
Причината за кризата е в икономиката заради китайския и местен скок в търсене на газ и в политиката заради отношенията с Москва. Ако това го нямаше, другите два важни фактора - по-слабия вятър и по-високата такса за СО2, не биха произвели криза с такъв размер.

Подобни статии