Вълшебен мехлем бъркат в Темския манастир

Пиротската обител пази спомена за България преди Берлинския договор

Снимка: Уикипедия Темски манастир

Ако религиозен турист реши да посети Източна Сърбия и района на Пирот, ще се натъкне на една от старите български обители. Това е Темският манастир „Свети Георги“, днес в диоцеза на Нишката епархия.

Разположен е на левия бряг на река Темщица, край село Темска. В продължение на векове той е част от българското духовно и етническо пространство. Днес някогашната българска обител е известна с целебните си мехлеми, приготвени по прастара манастирска рецепта. В една от килите игуменията предлага мазила, лекуващи различни кожни болести и заболявания. Съставките са изцяло природни, но са държани в тайна, като начинът на тяхното забъркване се предава от най-възрастната на най-младата монахиня. Тя трябвало добре да познава билките, преди да бъде посветена в тайната на лековете. Мехлемите са в малки кутийки, като има срещу екземи, косопад и рани. А на всички посетители на обителта се предлагат и различни плодови ракии.

Съществуващата днес манастирска църква вероятно е строена през XVI век. Тя е триконхална и съгласно ктиторския надпис нейните централни части са изографисани през май-юли 1576 година при управлението на игумена Захарий. Притворът е създаден и изографисан през 1654 година при игумена Симеон. От XVII - XIX век в манастира са запазени множество надписи. Един от тях отразява опустошаването на Чипровци през 1688 година по време на Чипровското въстание и Австро-турската война от 1683-1699 г.

В края на XVII и началото на XVIII век при управлението на игумена Партений с помощта и на околните села манастирските постройки са ремонтирани и дори е прекаран водопровод. В 1737 година светата обител отново е опустошена.

От 1871 до 1878 г. святото място е под ведомството на Българската екзархия. В свое писмо от 14 януари 1878 година пиротският митрополит Евстатий определя Темския манастир като един от богатите в епархията - заедно със Суковския, Погановския, Ръжанския, Изатовския и Дивлянския. През декември 1877 година, по време на сръбското участие в Руско-турската война, южно от манастира се води сражение между сръбски и турски войски. Един от загиналите в него сръбски офицери - капитан Милутин Каранович, е погребан в обителта, където му е издигнат и надгробен паметник. Съгласно Берлинския договор от 1878 г. Пиротско е предадено на Сърбия въпреки желанието на населението, за което свидетелства и молбата на пиротчани до княз Дондуков-Корсаков. От 1924 г. манастирът е женски, а първите му монахини идват от Русия. През 1948 година манастирът е обявен за паметник на културата.

Игуменът спонсорира учебник на Найден Геров

През XVIII век обителта възкръсва и се оформя и като книжовно, просветно и поклонническо средище. В него има училище, в което се обучават деца от целия регион. В 1764 г. игуменът на манастира йеромонах Кирил Живкович от Пирот съставя на „прости язык болгарскій“ т.нар. Темски ръкопис. По същото време Темският манастир е средище на поклонници от различни краища на българските земи, а от двадесетте години на XIX век - и от Сърбия. През 40-те години на XIX век игумен на манастира е отец Кесарий, който е спомоществовател на учебника „Извод от физика“ на Найден Геров, издаден в Белград през 1849 година.

Графити на български език има пък на западната стена на църквата.

Подобни статии