За да обичаш българското, но не на инат

Недялко Йорданов изповядва в поетична форма чувствата и емоциите си за 30 изтъкнати личности от историята ни

В дни на хейтърство, когато мнозина са склонни да оплюят всичко българско и родно, един голям българин – Недялко Йорданов, ни показва висота на духа и огромно сърце. „Епопея на незабравимите” не е просто сборник, а съкровищница, в която поетът изповядва любовта си към тридесет изтъкнати личности от българската история, оставили трайна следа в културата и напредъка на нацията. Книгата е с логото на издателство „Милениум“, което поддържа трайно традициите на българщината.

„Тази книга не е реплика на Вазовата „Епопея на забравените“, признава в увода самият поет. „Тя е преди всичко моя лична изповед за всички 70 съзнателни години, през които съм чел и обикнал тези прекрасни български творци. Голяма част от тях също са поети, други са поети само по душа, трети пък са писали стихове като млади, а после са продължили като великолепни белетристи. А последните десетина в този тъжен и прекрасен списък са били мои близки приятели и познати. Надявам се тази книга да се окаже достойна за тяхното дело и творчество.“

Стихосбирката на Недялко Йорданов влиза в своеобразен задочен диалог с Вазовия цикъл оди „Епопея на забравените“. Озаглавена е „Епопея на незабравимите“, защото според най-обичания съвременен български поет включените в нея личности не могат да бъдат забравени, докато живеят в мислите и сърцата ни, докато поне едно българско дете знае наизуст творбите им. В авторските интерпретации на Недялко Йорданов за знаковите български творци оживяват не само познатите строфи от оригиналните творби, но и интригуващи детайли от личния досег на поета с с автентичния гений на всяка от представените личности.

Томчето е задължително за всички патриоти, учители и будители, преподаватели, литератори, радетели на българската култура и изкуство и, разбира се, за учениците от горните класове, на които предстоят зрелостни изпити, коментират издателите.

 

Откъс от стихотворението “Пейо Яворов”:

Поезийо! Защо си толкоз гадна…

Не, извинявай, страшно безпощадна…

Един след друг си тръгват осланени

И Пеню Пенев, и Сергей Есенин…

  

Приятелю, понякога се питам,

Дали и аз? Не! Няма да опитам.

И не от страх, и не от безнадеждност,

Живей живота с цялата му нежност!

  

Живей живота с цялата му злоба!

И ако е възможно - и след гроба.

Разминахме се, тъй реши съдбата,

А иначе ти бих възпрял ръката…

Подобни статии