За Дядо Коледа, който преди 40 години ме тури на коляно и ми обеща разни неща, модата #MeTоо и еленския бут

Излизай от кинтите, задръж си тигана!

Скъпи Дядо Коледа! Така започват обикновено писмата. И не свършват добре. Защото ти, Дядо Коледа, си абсолютен гадняр. Една жена каза, че й звъняли тия дни от твое име. Казали й, че са заловили банда телефонни дядоколедовци измамници и искат съдействие, за да ги качат на шейната. Хвърлила от балкона 10 000 лева на комисар Рудолф Петров. Той взел парите и повече не се видял.

Една друга жена се похвали, че си намерила подаръка от теб на паркинга пред блока - чистак ново порше, червено на цвят. Знам, че си недоскив, затова пояснявам – точно като скапаната точка на бързонагряващия тиган, който донесе на мен. Иде ми да те халосам по главата с него, за да ти дойде акъла. Само че това е невъзможно. Той е напълно изфирясал. По бай-тошево време не беше така. Навестяваше ме всяка година. Изпълни ми мечтата – да ми донесеш малка цигулчица. Снабдяваше ме с банани и портокали, които не бяха третирани с фунгициди. Виж само какви сложни и модерни думи знам вече. Чакам да се понатрупат още малко и ще ги преведа, също като онази леля, която пренаписа „Под игото”. Сещаш се – чемширът е вечнозелено дърво, маскарите са палавници. За теб онази „авторка” щеше да напише – измислен палавник с обилно изкуствено окосмение и червени потури – обяснението за тях под черта.

Не че ме гони носталгия, но по бай-тошево време на никого не му хрумваше да посегне на Вазов. Нито да пише тъпотии за Левски и Ботев в Уикипедия. Нямаше здравна и образователна реформа. Имаше здравеопазване и образование... То и ти беше различен тогава. Носеше си червената мантия гордо. После реши, че е демоде и се пребоядиса в синьо. След няколко изпирания обаче дрехите ти пак станаха червени. Като произхода ти. Колкото и да скачаш по площадите, не че много го правиш напоследък, годинките ти натежаха. Та, колкото и да се правиш на младеж и на демократ, си жив зян (питай "авторката" какво значи това) и хич, никак даже, не ти вървят номерата. И Истанбулската конвенция, дето се опита да ни я пробуташ, не мина. И джендър идеологията ти да си ходи при нея. Както е тръгнало, ще се опиташ и елените с червените носове да завъдиш като поминък. На мястото на изтребените прасета заради африканската чума. Една жена каза, че еленчетата ти понамалели. Явно си хапваш тайничко еленски бут, след като изтрепа хуманно прасетата и зареди магазините със стек от кенгуру и пилешки кълки, от които на подрастващите момчета им растат гърди. То нещата се пообъркаха, та са си баш по модата така.

Една жена каза, че и ти си по модата, бил си се барнал. Видяла те да се паркираш на един софийски покрив с електрическа тротинетка под наем. Ризата ти била разкопчана, та добре те огледала. Бил си епилиран и гладко обръснат, нагримиран, с изскубани вежди и опъната кожа. И шкембето ти вече го нямало. Подозира, че и ти като нея си карал високомазнинната диета на Наско Узунов. Може и с някоя липосукция да си се вталил, а гримът бил перманентен. Твоя работа на какво си решил да се правиш. На мен по ми харесваше лъмбърсексуален. Поне на мъж мязаше. Сега, казва жената, си бил жив педе*аст. И по характер си същия. Една жена каза, че Снежанките ти били по-мъжествени от теб. На мис Анита Шмайзер го докарвали. Само че по-прегорели. Всички мис Снежанки напоследък били афроамериканки. Негърки, по старому.

Не знам защо изобщо се хабят хората да ти пишат писма, след като ти не ги четеш. На модерен се правиш и в това отношение – очилата ти са без диоптър, та да младееш. Иначе си кьорав, та не можеш елен от Елена Попт. да различиш. И тя като теб недовижда. Имаше там една история с крем, забърсан от недовиждане. Тази година обаче, гледам, са й простили. Мернах я няколко пъти на телевизора. Все едно нищо не е било.

И други неща се говорят. Една жена каза, че си обещавал на разсипия предсрочни избори догодина. И Лозан Панов президент да го правиш. Големи хора, пък още вярват в Дядо Коледа! На мен такива не ми минават. И да ти пиша, и да не ти пиша – керванът си върви. Хич нямам намерение да те чакам да се ориентираш откъде духа вятърът. Знаеш ли, аз съм от #MeToo. Помня те много добре. Веднъж, още Дядо Мраз беше, ме тури на коленете си, обеща ми подарък, ако слушкам и ме погледна едно особено. Даже и ми намигна. Като за 300 000 долара. Нищо, че беше преди трийсет години. За тези неща няма давност. Аз Пласидо Доминго оправих, че ми се налендзил на излизане от гримьорната, та теб ли няма. Готви се, Дядо Коледа, да се изръсиш сериозно. И по вестниците смятам да те разнеса, сега ми е паднало. Не ти ща подаръците, искам си обезщетението. След теб и джуджетата ще подпукам по този сценарий. Една другарка от #MeToo каза, че ставало. Та това писмо го приеми за уведомление. Излизай от кинтите, чакам си ги по банков път.

P.s. А тигана ти го върнах с обратна разписка. Можеш на някоя друга жена да го подариш, на мен не ми трябва.

Подобни статии

  • Богоявление по български

    Богоявление по български

    На път сме да превърнем дори този хубав празник в кич и пошло риалити

    Богоявление е много хубав празник. Във всеки град, градче и село в България едни луди глави скачат в ледената вода да спасяват кръста. Скача се в морето, в Дунав, в Искъра, в Марица, в Тунджа, даже в гьола в „Дружба” - всяка бара и всяка локва стават свещени като река Йордан.

    1053
  • Санта Клаус - трезвеник по неволя

    Санта Клаус - трезвеник по неволя

    Наднорменото тегло не му пречи да се прави на акробат по покривите

    Казват, че ако видиш трезвен Дядо Мраз, то по всяка вероятност това е Санта Клаус. Американците много се забавляват, когато коментират размера на черния дроб на руския аналог на техния Дядо Коледа. Санта Клаус може и да се задоволява с чаша топло мляко, оставена до камината и няколко корави курабии, с които може да си строши зъбите, но представете си колко му е весело, когато цяла нощ в навечерието на Коледа се е наливал с мляко, просто защото така повелява традицията. Докато съперникът му изпраща годината купонджийски, като припява на два гласа „Ваше благородие госпожа удача", на него му идва да мучи.

    2294
  • Тайният дневник на никулденския шаран

    Тайният дневник на никулденския шаран

    Аз съм никулденският шаран. Баща ми беше шаран, дядо ми – и той. В нашата рода сме потомствени шарани. Ние, рибите, по принцип си мълчим, но ето че идва сетният ми час и не мога повече да мълча. Пиша ви последното си писмо.

    861