За Иран и Турция идването на талибаните е синоним на рискове

Бързото установяване на контрол над Афганистан от талибаните постави Иран и Турция - два важни фактора в района, пред ситуация, криеща рискове.

Двете страни виждат в това възможност да засилят влиянието си, но никоя от тях на желае нов приток на бежанци в момент, когато водят борба срещу пандемията от коронавируса и са изправени пред икономически трудности.

Според анализатори всичко ще зависи от основното неизвестно: дали талибаните ще възприемат една по-умерена позиция, благоприятстваща международно сътрудничество, или ще възобновят необуздания екстремизъм на техния режим до свалянето му от власт след атентатите от 11 септември 2001 г.?

"Ситуацията крие огромен риск за Турция /.../Иран също ще загуби, ако талибаните се върнат към старите си привички и предоставят сигурно убежище" на ислямистки екстремисти, заяви за АФП Аслъ Айдънташбаш, изследователка от Европейски съвет за международни отношения.

Иран и Турция биха могли да се окажат изправени пред голям приток на бежанци, мнозинството от които преминават от Иран в Турция с надеждата след това да достигнат до Европа.

И едната, и другата страна приютяват сега огромен брой бежанци - 3,6 милиона сирийци в Турция, 3,5 милиона афганистанци в Иран - и търпимостта към този прием сред собственото им насаление е на път да се изчерпа.

Пандемията от Ковид-19 засегна Иран с пълна сила, задълбочавайки още повече икономическата криза в тази страна, подложена на санкции, докато в Турция икономическият растеж, който бе фундаментът на популярността на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, се сви още повече.

Миналата седмица Ердоган заяви, че е готов да се срещне с лидерите на талибаните, за да се опита да установи мир, докато новият ирански президент Ебрахим Раиси, привърженик на твърда линия, посочи, че американският военен "провал" в Афганистан е възможност за установяване на мир в страната.

Във вторник турският министър на външните работи Мевлют Чавушоглу спомена за "положителни послания" от страна на талибаните относно защитата на цивилните и на чужденците, като изрази надежда, че това ще намери отражение "в действията им" в бъдеще.

 

Бомба със закъснител

Но анализаторите смятат, че взимането на властта от талибаните е лишило Ердоган от ценна стратегическа карта, която той разчиташе да използва с надеждата да подобри отношенията с американския президент Джо Байдън: военното осигуряване на сигурността на летището в Кабул.

"Цялата турска мисия е застрашена, както и идеята да се използва летището в Кабул като лост за даване на нов импулс на отношенията на Турция с Вашингтон", коментира Аслъ Айдънташбаш, като добавя, че е "трудно да се предположи", че талибаните ще оставят Турция да контролира летището. "Преди няколко дни това изглеждаше златна възможност за Турция. Сега това е огромна бомба със закъснител", според изследователката.

И "най-спешният проблем" за Ердоган е евентуалният приток на бежанци от Афганистан, при положение че дългото присъствие през последните години на сирийци в страната вече предизвиква силно недоволство, отбелязва тя.

 

Модус вивенди

За Иран сътресенията в Афганистан също не са изцяло добре дошли, въпреки че Техеран постигна целта си да види американските сили да напускат района, посочва Рузбех Парси, отговарящ за програмата Близък изток и Северна Африка в Шведския инситут за международни отношения.

"Подкрепата на САЩ за афганистанското и иракското правителство бе полезна на Иран, доколкото тя позволи осигуряване на известна стабилност и САЩ свършиха основната част от работата", изтъква той.

Но Иран, в основното си мнозинство шиитски, който споделя над 900-километрова граница с Афганистан, изглежда желае да постигне модус вивенди /временно споразумение/ с талибаните сунити, добавя той.

"От известно време Иран, който е прагматичен, както винаги, прие, че талибаните няма да изчезнат и че никой чужденец няма да е в състояние да ги победи военно", обяснява той.

"Иран е страна, тежко засегната от Ковид, корупция и с нестабилна икономика. Възможностите и желанието й да приеме още афганистански бежанци вероятно не са големи".

Според Марк Пиерини, гост преподавател в Карнеги Юръп и бивш посланик на ЕС в Турция, Европа следи с безпокойство потенциалните мигрантски потоци, след като един милион души достигнаха бреговете й, основно през Турция, през 2015 г., когато сирийският конфликт бе в разгара си.

"Справянето с тази спешна ситуация ще изисква известна степен на хуманитарно сътрудничество и доверие между ЕС и Иран-Турция, което ще бъде трудно постижимо", каза той пред АФП.

Подобни статии