Забрави „аз“, в момента всички сме „ние“

Няма да навреди, ако започнете да мислите в множествено число

Това не е класически сблъсък. Няма да съм аз тази, която ще каже, че мерките са безполезни, защото все от нещо трябва да умрем. Няма да го кажа, защото съм виждала смъртта. Гледала съм я в очите. Самата аз съм била на ръба при рутинна операция за отстраняване на жлъчка, превърнала се в трагичен преход към отвъдното. Върнах се оттам, защото не мислех само за себе си, а и за хората, които обичам. За малкото си дете, за мъжа си, за роднините и приятелите.

Загубих близки хора и сърцето ми винаги ще кърви за тях. Винаги ще мисля и премислям какво още е трябвало да си кажем. Какви планове за бъдещето сме имали. Какво можехме да направим. Времето не може да се превърта и миговете на оценка за тези, които сме изгубили завинаги, са закъснели. Затова, не маска, скафандър ще сложа, ако мога да предпазя поне един човек. В такава ситуация никой не е сам. Не е аз. Ние сме! Рискът е оправдан. Няма да ни навреди ако се клонираме, раздвоим, разтроим в мисленето си за няколко месеца. Някои го правят и без основателна причина.

Началникът на Централния кризисен щаб за борба с коронавируса в Чехия Роман Примула защити заповедта хората да носят маски извън домовете си и изтъкна, че те са важни, за да предпазват другите. Примула, другото име на игликата, е цъфнал и вързал. Ако беше седнал да го обяснява това тук, веднага щяха да се намерят десетки, хиляди хора, които да му кажат, че някой кактус е казал нещо различно. Да, маската вероятно не пази. Ако беше толкова лесно, досега да сме му хванали цаката. Миеш си ръцете по 20 пъти на ден, изпиваш по литър ракия и лъхаш на чесън – и коронавирусът бяга от теб като дявол от тамян, примерно. Но нещата не са толкова прости. Виждате медицинските работници на първа, втора, трета линия. Дори шлемовете не помагат в някои случаи, та какво ли остава за парчето плат, което ти пречи да пафкаш цигара на автобусната спирка или да дърдориш непрестанно.

Носенето на предпазни маски бе обмислено като мярка от много страни. И навсякъде то породи полемики, тъй като е в разрез с насоките на Световната здравна организация (СЗО), чиито експерти казаха, че няма доказателство това да помага.

От 18 март всички чехи са задължени да носят маски, когато са извън домовете си. Повечето граждани на страната носят платнени маски домашно производство, тъй като има недостиг на хирургучески маски.

Заповедта се спазва, защото в противен случай може да бъде наложена глоба.

Примула каза, че маските улавят 80 процента от капчиците секрет от носа и устата и са ключова мярка за забавянето на инфекцията, наред с миенето на ръцете.

"Не носим маски да опазим себе си - в този смисъл нивото на защита е наистина ниско - с тях опазваме околните", каза той на пресконференция.

"Ако всеки носи маски, не се създава аерозол и никой не се заразява лесно", допълни той.

По думите му позицията на СЗО е мотивирана от желание да не се увеличи търсенето на маски, които са дефицитна стока, но това не е проблем, когато се носят платнени маски за многократна употреба.

Какво пречи на тукашните експерти да обяснят внятно на хората, защо маската не е препоръчителна, а задължителна? И защо всъщност маските се превърнаха в дефицитна стока? Ето това е проблемът. А не дали аз вярвам в чудодейните свойства на едно парче плат. И кръстът на шията вероятно не ме пази. Но няма да го сваля. И няма да призова да се затварят църквите (ако може завинаги), както правят разни безбожници. Искам и мога да вярвам в нас!

 

 

Подобни статии

  • Бой с камшици

    Бой с камшици

    Свикнали сме Кубрат Пулев да се бие с ръкавици, но тази седмица боксьорът се развихри с камшици. Отнесе го доскорошният депутат от „Има такъв народ“, а вероятно и бъдещ такъв - Филип Станев. По-точно отнесе го една анатомична част от телесата на Станев, която не е удобно да напишем тука.

    250
  • Война със скалпели

    Война със скалпели

    В навечерието на четвъртата вълна от пандемията и с висящ бюджет на Здравната каса поради все още недовършената актуализация на бюджета, двама сериозни български лекари и политици подеха истинска война със скалпели. Както можеше и да се очаква, ударите се нанасяха с медицинска точност и буквално замириса на кръв, йод и тежка политическа конфронтация. Уви, поизцапаха се и белите докторски престилки, и лекарското самочувствие.

    189