Закъснялото идване на новия век

В докараното до просешка тояга в последните три десетилетия БДЖ се случват и радостни неща. Вече ще можем да си купуваме билети не само през интернет, но и от автомати, и то с банкова карта, а не със стотинки. Дето се вика и на нашата гара идва новият век на дигиталните плащания.

Добре, вече имаме алтернативни начини за купуване на билети. Остава в скоро време да можем и да пътуваме в удобни и бързи влакове и да не се дрънкаме почти цял ден от София до Варна. Дори по времето на соца треновете у нас бяха по-добре организирани, отколкото днес. Сега със спазването на разписанието на влаковете може да се разиграва лотария - с колко ще закъснее например тренът за столицата от Добрич или пък от Видин. А в последните години и дали локомотивът няма да се запали по пътя.

Отделен е въпросът, че едва наскоро започнаха да се купуват нови локомотиви, и то след като стана ясна невъзможността с наличните престари машини да се поддържа и без това оределият график на превоза на пътници по железницата ни. Да си спомним и как преди повече от четвърт век започна дирижираният отлив на хората от железниците. Властимащите тогава решиха, че е по-рентабилно хората да пътуват по цял ден или цяла нощ до морето натъпкани в автобус, и то без наличието на нормална магистрала до там. Първият аутобан до брега бе пуснат едва двайсетина години по-късно. Разписанията на БДЖ пък бяха направени в угода на автобусните превозвачи, като треновете винаги тръгваха по-късно и в по-неудобен за пътниците час. На практика уж бяхме тръгнали към Евросъюза, а залагахме повече на автомобилните превози, докато там акцентът винаги е бил на жп транспорта и заради неговата по-висока екологичност.

Едновременно с всичко това и инвестициите в държавната железница бяха силно орязани, но в замяна източването на дружеството вървеше под пълна пара. Показателен е случаят със стотици товарни вагони, заминали за чужбина, но „забравили“ да се върнат в родината. Отделно пък след окончателния фалит на комбината в „Кремиковци“ неговите вересии също останаха за сметка на БДЖ или по-точно казано на всички нас.

Оскъдните инвестиции доведоха логично до упадъка на БДЖ и превръщането му в треторазреден превозвач. В цели райони на страната вече е само спомен наличието на жп транспорт. Само бабите сега разказват на внучетата как някога са можели да се качат на влака и да отидат до големия град и да се върнат същия ден.

Остава ни само да се надяваме, че поне до средата на това десетилетие ще можем от София до Бургас да стигаме с влак само за 3 часа. В западния край на Европа подобни разстояния отдавна се вземат и за по-кратко време.

Подобни статии

  • Между кръста и червения конец

    Между кръста и червения конец

    "Никой слуга не може на двама господари да слугува; защото или едного ще намрази и другиго ще възлюби, или до едного ще се прилепи и другиго ще презира. Не можете да работите на Бога и на Мамона."

    96
  • Продължаваме (без) промяна да търсим Месията

    Продължаваме (без) промяна да търсим Месията

    Аристотел казва, че човек е политическо животно. Още в Древна Гърция стъпват на истината, че всеки индивид поставя политиката като интерес и съответно, за да имаш добре устроен социален живот, хората се нуждаят от политика. И сигурно точно това е идеалната държава, която ни представя и Платон, който пък се ръководи от въпроса за справедливостта.

    107
  • Вашият ентусиазъм е алкохолен

    Вашият ентусиазъм е алкохолен

    Това е една от култовите реплики от безсмъртния филм „Топло“ от далечната 1978 г. Като се замисли човек, нищо особено не се е променило оттогава – проблемите с топлото сега са като никога актуални. Но наред с тях и алкохолните предпочитания на българина. Мигар все още домакините не правят домашна вишновка? Мигар претенциозните не я подминават, предпочитайки джина?

    97