Залите на славата отесняха от българи

Световният кеч призна Дан Колов 60 лета след смъртта му

От Унгария Дан Колов емигрира в САЩ.

Трудно могат да се изброят всички българи, приети в залите на спортната слава по цял свят. Само преди дни посмъртно легендарният ни борец Дан Колов (1892-1940) стана част от Залата на славата на кечистите (на сп. The Wrestling Observer Newsletter). Най-успешният българин в този развлекателен спорт получи признанието точно 60 години след кончината му.

Стана ясно, че Дан Колов е отличен основно заради големите му успехи във Франция. В Страната на шансона Колов става двукратен европейски шампион по кеч в тежка категория. Между 1914 г. и 1927 г. Българския лъв печели и множество надпревари в САЩ. През 1924 г. става първенец на турнир в Япония, а три години по-късно е №1 на силен турнир в Бразилия. Колов достига и до световната титла при най-тежките през 1927 г. и 1933 г.

Класация

Дончо Колев Денев е рожденото име на най-силния българин. Той е смятан от мнозина за най-великия борец за всички времена и легенда в бойните изкуства. Идва на бял свят на 26 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Той е едва на 7 години, когато умира баща му, което налага да стане овчар, за да се прехранва. Напуска страната през 1905 г. и заминава за Унгария. Работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. се среща с българския борец Никола Петров, който му дава безценен съвет - да замине за Съединените американски щати. За да се издържа там в началото, се хваща на всякаква работа– хамалин, строител в железниците, миньор. Започва кариерата си на борец първо в организираните сред работниците състезания. Следват победи на турнирите в цирк „Виктория“ от 1914 г., когато директорът на цирка кани хора от публиката да премерят сили на арената със звездата Джеф Лоуренс-Циклопа. Дончо приема предизвикателството и успява да победи 106-килограмовия борец. В двубои успява да победи много от известните по онова време кечисти – Джеф Лорънс, Збишко Циганевич, Джак Ширей, наричан още Човека светкавица и много други.

Удушвача

Нашенецът е поканен на турнир в Япония, където паметна остава победата му над Джики Хигън– Удушвача – идола на японската борба, непобеждаван от никого като професионалист. След тази схватка тълпата прави опит да го убие.
Името на Дан Колов научават и парижани. На големия турнир в града той побеждава наред всички свои противници, а на финала сразява и Анри Деглан – Човека с хилядата хватки, европейски, световен и олимпийски шампион. Тази победа носи на българина титлата „европейски шампион“ и „диамантен пояс“. В своята кариера той има мачове из цял свят, като постига победи дори над тибетски майстори. Публиката го нарича с различни прозвища - Кинг Конг, Краля на кеча и Балканския лъв.

Баскетбол

С прякора Змея пък е известен в баскетболните среди Атанас Голомеев. През 2019 г. той също е приет в Залата на славата на своя спорт на церемония в Пекин.
Снажният столичанин сподели, че когато му се обадили от ФИБА, първоначално си помислил, че някой си прави шега. “25 години след като се отказах от баскетбола... звучеше ми странно. Опитах се да се сетя кой е този приятел, който се шегува с мен. По-късно получих мейл и започнах да вярвам, че това се случва”, разказваше Голомеев.
Всъщност неговата история може да вдъхнови много млади хора да тръгнат по този път. Роден е на 5 юли 1947 година. Започва да тренира първо в „Септември“, след като един треньор го забелязва в училищния двор на 20-о СОУ. Дотогава заради високия му ръст и ловкост пробва най-различни спортове – футболен вратар, хвърляне на диск, плуване, волейбол, но тази среща променя всичко. После влиза в “Спартак“ (София). Скоро Змея е забелязан от селекционера на националния отбор, където записва първото си участие на 17-годишна възраст. И така приказката под коша за 208-сантиметровия исполин започва. Сред първите му участия на международна сцена е европейското първенство за юноши в Италия. Той става топреализатор на турнира, изпреварвайки легендарния югославянин Крешимир Чосич.

НБА

Скоро Голомеев отива в Канада заедно с баща си, който е дипломат. Там младежът уж започва да учи за архитект, но се прочува с рекорда си в колежанското първенство на Канада с 57 точки в един мач. Постижение, неподобрено и до днес. Заради извънземните си спортни изяви българинът попада в полезрението на отбори от НБА. „Ню Йорк Никс“ иска да подпише Атанас Голомеев, но тогавашната власт в България категорично му забранява. По-късно отново по политически причини той получава отказ да влезе и в новосформиращия се „Барселона“. Тогава испанският гранд му предлага впечатляваща заплата от 200 000 долара. След години Змея, макар и като играч на родния „Академик“, успява да постави на колене другия испански гранд - „Реал“ (Мадрид). Това се случва в четвъртфиналите в турнира за Купата на европейските шампиони, където Голомеев сам бие иберийците, като нанизва в мача реванш 38 точки (за 101:86).
През 1991-ва той попада в топ 50 на най-добрите баскетболисти в света за всички времена. Баскетболистът е участвал общо на пет европейски първенства, в които България е в топ 8 на Стария континент. Печелил е и приза „Най-добър реализатор“ на Стария континент през 1977 година.

Талантът от Ихтиман

През 2007 г. Димитър Златанов влезе в Залата на славата на световния волейбол. Роденият в Ихтиман нападател попадна и сред 25-те най-добри волейболисти в света на 20-и век. През 1970 г. пък бе обявен за най-добър нападател в света. Златанов бе признат още за волейболист №1 на България за всички времена.
"Волейболната топка я видях за първи път на едно игрище в казармата до нас. Баща ми не вярваше в спорта. Според него това не беше професия, която може да изхранва семейство", спомня си Златанов в свои интервюта. В състезателната си кариера той има 9 титли с ЦСКА. Веднъж е ставал европейски клубен шампион с "червените". Световен вицешампион от първенството в София през 1970 година и олимпийски вицешампион от Игрите в Москва през 1980 година.
Златанов разкри наскоро, че преди олимпийските игри в Мюнхен 1972 ръководителят на Германия е предложил да даде три автобуса на България, за да го привлече за турнира, но от родна страна са отказали категорично.
Волейболистът изповяда още, че стигането до Залата на славата е било трудно, но никога няма да забрави как се е почувствал при вида на снимката си до най-великите в спорта.
"Когато влязох в Залата и видях първия човек, измислил волейбола и всички, които са помогнали за неговото развитие... настръхнаха ми косите, защото влизаш в историята и си казваш: "И аз съм дал нещо на света!", сподели Златанов, който този месец навърши 72 лета.

Нурикян играл баскетбол

Родните щанги са поставили множество планетарни рекорди, което прави логично присъствието на няколко българи в залата на славата по вдигане на тежести. През 1994 година там влезе Нораир Нурикян – единственият ни тежкоатлет с две олимпийски титли.
Любопитен факт е, че 155-сантиметровият Херкулес е луд по баскетбола. Пробвал се още в спортната гимнастика и футбола. Така късно започва с тежестите – на 18 години.
В своя път той жъне огромни успехи, но особено ценно е първото му олимпийско злато от Мюнхен 1972 г. Тогава Нурикян обърква сметките на фаворитите, като успява да бие сигурния победител Диего Шанидзе от бившия СССР. След последния си опит в трибоя братушката има 400 кг. За да го бие, нашият слага още 10 кила на лоста и формира 157,5 кг – тежест, която дотогава не е преборвал дори и на тренировка. За да го надъха, Абаджиев му казал следните думи: “Тук стават чудеса! Онзи, който има дух и характер, ще стане шампион!”.
И чудото наистина става – сливналията побеждава тежестта и земното притегляне и се качва на Олимпийския връх с общо 402,5 кг.
В Залата на славата попадна и властелинът на категория до 110 кг Стефан Ботев, който в кариерата си чупи 7 световни рекорда. Неговата впечатляваща визитка блести с две световни и две европейски титли и общо 12 отличия от големи първенства. На олимпийски игри два пъти е бронзов медалист. Веднъж под флага на България и веднъж с екипа на Австралия.

Стойчев с рекорди от Ламанша до Антарктида

През 2018 г. Петър Стойчев официално бе приет в Международната плувна зала на славата на церемония във Форт Лодърдейл, Флорида. “Той е първият човек, преплувал Ламанша под 7 часа. Постигнал е над 60 победи в международни състезания”, се казваше в подготвения клип при представянето на Стойчев по време на церемонията.
На 25 ноември преди две години родопчанинът записа поредния си голям успех в кариерата. Тогава той спечели първия в историята организиран плувен маратон на Антарктида с дължина 1000 метра.

Имаме само един хокеист
сред звездите

Единственият българин в Залата на славата по хокей на лед се казва Константин Михайлов. Нашенецът беше въведен там на церемония в Братислава през пролетта на 2019 г. Константин Михайлов прекрати състезателната си кариера на 51-годишна възраст след участие в рекордните 28 световни първенства в долните дивизии в периода 1985-2014 година.

Стефка Костадинова сама при Царицата на спортовете

През 2012 година бе създадена Зала на славата и за героите на леката атлетика. Засега от България там фигурира единствено Стефка Костадинова – олимпийска шампионка и многократна носителка на европейски и световни титли при скока на височина. Световният рекорд на 55-годишната българка все още остава недостижим. Тя скочи 209 см в Рим през далечната 1987 г.
Залата на славата на спортната гимнастика пък се намира в Оклахома Сити. Там вече фигурират двама българи. През 2016 г. бе поканен Йордан Йовчев - единственият гимнастик с участие на шест олимпиади (1992-2012), на които печели четири медала.
Преди него със златни букви бе записано името на Стоян Делчев. Той е олимпийски шампион на висилка от Игрите в Москва през 1980 година. Условието човек да попадне сред най-великите гимнастици е да има медал в индивидуална дисциплина от Олимпиада (или световно първенство) и 10 години след приключване на кариерата си да е свързан с гимнастиката под една или друга форма.
През ноември преди три години Христо Стоичков попадна във Футболната зала на славата в мексиканския град Пачука.

Подобни статии