Замразено здраве

Цената за извличането и съхраняването на стволови клетки е висока, но все повече родители в България се интересуват от възможността да инвестират в това начинание

Kакво е общото между Мерилин Монро, Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил, Чарли Чаплин, Марлен Дитрих, Салвадор Дали, Джон Кенеди и София Лорен? Всъщност нищо, освен стремежът да изглеждат добре и да съхранят максимално жизнената си активност с помощта на тъканната терапия, която е предшественицата на клетъчната терапия.

Kакво е общото между Мерилин Монро, Франклин Рузвелт, Уинстън Чърчил, Чарли Чаплин, Марлен Дитрих, Салвадор Дали, Джон Кенеди и София Лорен? Всъщност нищо, освен стремежът да изглеждат добре и да съхранят максимално жизнената си активност с помощта на тъканната терапия, която е предшественицата на клетъчната терапия.
Те не са сами. Безусловно всички се надяваме на чудо. Не искаме да боледуваме. Мечтаем си да сме вечно млади. И за постигането на тези цели понякога безогледно рискуваме собствените си пари, време и здраве. А струва ли си?
Разбира се, можем да се възползваме от старинната рецепта за вечна младост - да изсушим жаба, да я превърнем на прах, да произнесем заклинание и да чакаме момента, в който ще се превърнем в 18-годишна красавица, пълна със сили и здраве. Но ефектът едва ли ще се получи.
В продължение на хилядолетия хората са търсили средство, което продължава живота. Старците от епохата на Възраждането си преливали кръв от юноши. Китайски знахари са прекарвали целия си живот в търсенето на рецепта, която би подмладила техния император. Европейски алхимици са баяли над еликсири на младостта...Но всички тези експерименти са завършвали, меко казано, с неуспех. Старците умирали от несъвместимост на кръвната група. Светата инквизиция пращала на кладата алхимиците. А за придворните знахари да не говорим - те били първи кандидати за наказание. И то не се бавело никак, ако императорът не харесал вкуса на поредното подмладяващо питие. Въпреки всички опити мечтата за вечна младост си оставала недостижима. Чак в края на XX век човечеството получава надежда за продължаване на живота и избавяне от множество болести. Това са стволовите клетки. Темата за тях от няколко години е особено популярна и в България.
Мълчанието на агнетата
Експериментите с живи тъкани започна френският физиолог Браун-Секар. През 1889 г. ученият, който тогава е на 72 години, обявява официално, че е открил средство против остаряване. Той инжектирал на себе си екстракти от половите жлези на млади маймуни. Как действат те на човешкия организъм, не е известно, тъй като съвременниците на Секар не се отнесли сериозно към неговото откритие и го обявили за побъркан. След експеримента обаче французинът действително бил бодър, трудоспособен и живял повече от десет години.
Негов последовател става швейцарският професор Паул Ниханс, който подмладявал свои пациенти с помощта на екстракт от клетки на новородени агънца. За тази цел в Швейцария през 1932 г. била открита суперелитна и суперскъпа клиника, в която се лекували най-богатите хора в света. Тя съществува и до днес. Сред асортимента от услуги е включена програма за подмладяване с помощта на ембрионални клетки на животни - в частност овците, с които е започнало всичко. Така че догадката на Ниханс се е оправдала, което само по себе си е удивително, тъй като в момента на създаването на клиниката не е имало никаква научна база за клетъчната терапия. Всичко се е правило емпирично, без никакви гаранции за успех.
Третата революция
За органотерапията - лечение с помощта на екстракти от животински органи - започва да се говори в края на 70-те години на миналия век. Изяснено е, че инжекции с такива екстракти действат положително на организма - увеличават процеса на регенерация, обмяната на вещества, състоянието на имунитета. Но остават и странични ефекти, сред които отделянето на клетъчен материал. Ето защо учените отново се задълбават в експерименти и този път те са насочени предимно към човешките клетки.
През 1998 г. американецът Джеймс Томсън за пръв път успява да отдели ембрионалната стволова клетка. Това откритие е наречено третата революция в биологията. Изпреварват го само разшифровката на строежа на ДНК и разшифровката на човешкия ген. Защо стволовите клетки предизвикват такъв фурор?
Преди всичко не трябва да се забравя, че изучаването на стволовите клетки е все още в начален стадий, независимо че учените периодично съобщават за някой нов пробив. Например неотдавна стволовите клетки започнаха да се използват да лечение на инфаркт - вкарват се в пациента, попадат в миокарда и там се превръщат в сърдечни клетки. Те изграждат наново поразения участък и значително облекчават състоянието на болния. Съкращава се срокът на оздравяване, изискват се по-малко лекарствени препарати. Същото се наблюдава и при лечението на язва, счупвания, изгаряния. Това действително са потресаващи резултати - спор няма. Но потенциалът на стволовите клетки е значително по-голям, а учените все още се намират в началото на пътя.
Етични проблеми
Ситуацията се усложнява от това, че в много страни експериментите с ембрионален материал са забранени. Това се прави от морални и религиозни подбуди - основно под давлението на църквата и движенията против абортите. Работата е там, че стволовите клетки се отделят от абортиран материал. Именно това става причина за горещи спорове. На първо място тук стои финансовият интерес у жени, които просто могат да продадат неродените си деца за стволови клетки. А вторият момент - това не се отрича дори от медиците, се заключава в заинтересоваността на лекарите. Те могат да прекъснат бременността, мотивирайки се с псевдодиагнози и грижи за здравето на майката. Именно тези причини се изтъкват от много противници на ембрионалната терапия. Към тях спадат ултраконсервативните сенатори от САЩ, благодарение на които в тази страна са забранени повечето от опитите с ембрионален материал. Това може да се каже и за други държави, като Австрия, Франция Дания, Испания. В Германия е разрешен само вносът на ембрионални клетки, но не и извличането им. У нас стволови клетки могат да се използват само за лечение на лицето, от което са изолирани, или на брат/сестра и родител след неговото съгласие, и то при наличие на съвместимост. В клиниката "Свети Лазар" процедурата струва 2200 евро, плюс 140 евро на година за съхранението на материала. В тъканната банка Cryo-Save сумата е 3350 лв. От тях 700 лв. се заплащат още при записването, като тази сума не се възстановява при неуспех. Още 2650 лв. се плащат след успешното съхранение на стволови клетки. Сумата покрива разходите за обработване на кръвта и съхранение на стволовите клетки за период от 20 години. Предлага се и разсрочено плащане, а при близнаци се таксуват само 75% от разходите за второ дете.
Брошурите на Cryo-Save могат да се видят разкачени в болници в София, Варна и Пловдив. От "Свети Лазар" обаче изтъкват няколко свои предимства пред останалите, като главното е, че болницата разполага със собствена банка за съхранение на стволовите клетки в България и не се налага пробите да се транспортират в чужбина. Това според болницата е голямо предимство, тъй като обработката и замразяването на клетките трябва да стане до 6 часа след вземането им. От "Свети Лазар" изтъкват още, че "в болницата се подписва договор, който гарантира правата на пациента, а също и професионалния и морален ангажимент на болницата, докато други организации гарантират само вземането на тъкан и издават сертификат в случай, че обработването е успешно." Стволовите клетки, за които говорим, се извличат от пъпната връв и това не провокира никакви етични спорове. Същото важи и за клетките, извличани от възрастни хора, главно след липосукция.

Подобни статии