Замърсяването на Адриатическо море и изчезването на видовете е като Ковид - изисква усилията на всички държави

Повишаването на морската температура, крайбрежната урбанизация, замърсяването и риболовът с динамит причиняват изчезването на адриатическите морски гори, а те са ключов фактор за биологичното разнообразие. Тревожната тенденция накара албанските учени да се присъединят към средиземноморска програма, която се бори с проблема, като използва лабораторно отглеждани версии на ценните морски гори. Става дума за Cystoseira, род кафяви водорасли, които осигуряват местообитание за много видове, служат за храна, но и като места за хвърляне на хайвера и разсадник.

Експертите предупреждават, че изчезването на Cystoseira от Адриатическо и Йонийско море ще причини катастрофа.
"През последните години наблюдаваме рязък спад на морските гори на Cystoseira, те са най-силно засегнати от повишаването на температурата, причинено от изменението на климата", каза Ина Насто, професор по биология в университета във Влора, пред АФП. "Ускорената крайбрежна урбанизация, изхвърлянето на селскостопански и промишлени отпадъчни води, траленето, замърсяването на плитчините и прекомерният риболов също допринасят за проблема", допълва картината тя.
Въпреки че са защитен вид, много ресторанти по крайбрежието на Албания все още сервират мидени фурми като деликатес. А тяхното събиране е направо варварско - с динамит или чукове за разбиване на скалите, което опустошава и морското дъно. Изображенията, заснети от учените в залива Вльора, показват голи скали, населени само от морски таралежи, които се размножават, защото техните естествени врагове са изчезнали като жертви на прекомерен риболов.
От януари 2019 г. преподавателите от университетската лаборатория по биология във Вльора са част от експеримент, целящ възстановяване на кафявите водорасли. Около 10 други института в средиземноморския регион участват в програмата, прилагайки същия протокол.
Учените от Вльора отглеждат оплодени клетки от Cystoseira в аквариуми. Малките водорасли се фиксират върху камъни, които по-късно се потопят в морето на дълбочина около четири метра. Ина Насто дори редовно се гмурка, за да инспектира морското дъно, да проследи резултатите от експеримента и да разбере дали водораслите са си направили нов дом.
Експертите са идентифицирали общо 40 нашественици в албанските води - растителни и животински видове, като така наречената rabbitfish от Червено море, която се храни с водораслите. Тъй като явлението е често срещано в средиземноморските и адриатическите страни, учените настояват за съвместен подход.
Баци Дирмишай, дългогодишен рибар от Вльора, се съгласява, че проблемите са общи. Той се оплаква от инвазията на синия рак, който унищожава мрежите и атакува улова му. "Това е като Ковид", казва Дирмишай, усмихнат. "Големите държави се събраха, за да намерят ваксина, ние трябва да направим същото за планетата, защото никоя граница не може да ви спаси."
Затоплянето на Средиземно море причинява миграции на чужди видове, които заместват неговите ендемични обитатели. Все по-екстремните метеорологични условия унищожават цели морски екосистеми. Температурите на Средиземно море се повишават с 20 процента по-бързо от средните за света, според последния доклад на Световния фонд за природата (WWF): "Ефектът от изменението на климата в Средиземноморието: истории от прегряващо море".
Изследването показва шест основни аспекта на въздействието на изменението на климата върху морското биоразнообразие и мутациите, които се получват при много риби и техните местообитания. Тези промени засягат пряко и живота на местното население.
Природозащитната организация посочва опасната връзка между въздействието на климата върху морето и съществуващия човешки натиск: прекомерен риболов, замърсяване, застрояване и корабоплаване, които вече са намалили значително устойчивостта на Адриатическо море.
"Залогът е много важен в екологичен смисъл, защото Средиземноморието е голям доставчик за нас, хората. Ако искаме да обърнем съществуващата тенденция, трябва да намалим човешкия натиск върху морето и да изградим неговата устойчивост. Здравите екосистеми и нарастващото биоразнообразие са най-добрата естествена защита срещу последиците от изменението на климата", акцентира Джузепе Ди Карло, директор на Средиземноморската инициатива на Световния фонд за природата (WWF).

Подобни статии