Западните медии за кризата в Тунис

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Тунизийският президент наложи полицейски час на фона на обвинения в преврат, пише "Гардиън". Изданието отбелязва, че държавният глава Каис Сайед е затегнал властовата си хватка със строги нови ограничения, но е отрекъл твърденията, че заграбва властта.

По-нататък вестникът отбелязва, че като един от катализаторите за недоволството на тунизийците от парламентарната политика е послужило несправянето на страната с пандемията от коронавируса, както и че действията на президента, самият който е специалист по конституционно право, са срещнали силна подкрепа в социалните мрежи, но че не е ясно дали те са законни. Изданието цитира и предупреждения на наблюдатели, че решението на президента да задейства Член 80 от конституцията, който му позволява да вземе "извънредни мерки в случай на непосредствена заплаха", на практика означава тотално съсредоточаване на изпълнителната власт в ръцете му за неопределено време.
В статия под заглавие "Какво се случва в Тунис и защо това има значение за региона", "Индипендънт" коментира, че страната някога е минавала за галеното дете на Арабската пролет, както и че сегашните вълнения там се коренят в конституционен спор, разиграл се на фона на икономически проблеми.
Отбелязва се, че страната е била смятана за една от малкото демокрации в региона, но след революцията от 2011 г. и свалянето на дългогодишния президент Зин ал Абидин бен Али тя е скачала от криза в криза. Основният страх на експерти и наблюдатели според вестника е случващото се да не прерасне в насилие с оглед на това, че и противниците, и привържениците на действията на президента са излезли на улицата съответно за да ги осъдят или подкрепят. Ако това стане, всички погледи ще бъдат насочени към силите за сигурност и техния отговор. Друго опасение обаче е и съсредоточаването на цялата власт в ръцете на един-единствен човек, което може да върне Тунис към някои елементи отпреди революцията, коментира "Индипендънт".
Неукрепналата демокрация в Тунис, единствената оцеляла след Арабската пролет, е в криза, президентът пое извънредни правомощия, пише в заглавие "Вашингтон пост".
Вестникът отбелязва, че сегашната криза е най-сериозното изпитание за институциите в страната след прехода към демокрация преди десетилетие. Изданието обръща внимание и на първата реакция на САЩ на събитията, дошла от Държавния департамент, където са заявили, че първо трябва да бъде направен правен анализ, преди американското правителство да може да определи дали случилото се е преврат или не.
Ако Вашингтон признае събитията за преврат, това може да постави под въпрос помощта от САЩ за Тунис. Изданието припомня в тази връзка, че след революцията от 2011 г. Вашингтон е отпуснал над 1,4 милиарда долара за подпомагане на северноафриканската страна, включително стотици милиони под формата на военна и друга помощ в сферата на сигурността.
Демокрацията в Тунис е пред рухване, президентът се намеси, за да поеме контрола, пише "Ню Йорк таймс".
Изданието отбелязва, че действията на Сайед заплашват единствената демокрация, макар и крехка, появила се след протестите от Арабската пролет преди десетилетие, посочвайки, че Сирия, Йемен и Либия след това са били съсипани от гражданска война, в Египет опитът за демокрация е бил смазан от контрареволюция, а в държавите от Залива протестите бързо са били потушени.
Вестникът допълва, че в страната, от която е тръгнала Арабската пролет, дори и остатъците от революционните идеали вече са поставяни под съмнение, което представлява според изданието сериозен тест за ангажимента на правителството на Байдън към демократичните принципи в чужбина. Сегашните събития представляват рязко изостряне на неколкомесечна политическа криза, която в някои отношения тлее още откакто през 2011 г. тунизийците са свалили диктатора Бен Али с надеждата за повече свободи и по-добър живот.
"Ню Йорк таймс" коментира, че макар и в Тунис да са налице много от атрибутите на демокрацията, страната е била измъчвана от висока безработица, икономически застой и корупция, което е накарало мнозина да се запитат дали революцията си е струвала.
Политическата криза в Тунис се задълбочава, президентът затяга хватката си върху властта, коментира и "Уолстрийт джърнъл".
Изданието отбелязва, че президентът е уволнил висши официални лица, а парламентарният председател е призовал за обединение "срещу този опит за преврат".
Вестникът коментира, че решението на президента да уволни висши правителствени представители и да разположи войски около сградата на парламента освен че тласка страната към още по-дълбока политическа криза, представлява и драматичен развой на събитията в Тунис.
Тунис е хвърлен в хаос, президентът уволни премиера, гласи заглавието на материала по темата на "Файненшъл таймс".
Изданието акцентира върху уволнението от президента на премиера Хишем Мешиши.

Подобни статии