Защита на владение

Ако дадено лице има качество на държател, не може да предяви самостоятелно иск

Цветанка Тодорова е родена в София. Завършила е СУ „Св. Кл. Охридски“ със специалност „Право“. Занимава се с гражданско право (вещно, трудово, договорно и др.). Била е юрисконсулт в Национална компания „Индустриални зони“ (НКИЗ), главен юрисконсулт във ВМА и главен юрисконсулт в Националния център по трансфузионна хематология.

За да се изясни какво представлява владението следва да се има предвид, че вещните права, каквото е например правото на собственост, дават възможност на своя носител да упражняват непосредствена власт върху дадена вещ. Така например собственикът владее, ползва и се разполага със своята вещ, защото законът му предоставя тази възможност, като му признава правото на собственост върху вещта и му го гарантира.

1. Какво представлява Владението?

Има случаи при които едно лице фактически упражнява власт върху дадена вещ, без да има право на собственост върху тази вещ. Като например лице, което е намерило чужда вещ и я владее без да е нейн собственик.

С оглед на което следва да се има предвид, че едно е правното положение на вещта, друго е фактическото положение на дадена вещ.

Когато едно лице упражнява фактически съдържанието на едно вещно право, то това лице се нарича владелец.

Определението за владение се съдържа в чл. 68 от Закона за собствеността, където се посочва, че: „владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя“. От това легално определение следват няколко логически извода:

Владението представлява фактическо упражняване на власт върху дадена вещ – лицето, наречено владелец държи вещта, служи си с нея, употребява я. Или лицето упражнява пълна власт върху вещта без да дава възможност на трети лица да въздействат върху тази вещ;

Владението е упражняване на фактическа власт върху вещта „като своя“ – т.е. владелецът има намерението, че упражнява фактическата власт върху вещта за себе си, респективно той смята или иска да стане неин собственик, да се сдобие с правото на собственост върху вещта.

Предмет на владението могат да бъдат всякакви вещи, както движими, така и недвижими вещи, като различни са само последиците, а понякога и защитата на владението. Вещни права също могат да бъдат предмет на владение. Може да има владение и върху идеални части от вещи. Но не може да има владение върху инкорпорирани части в собствена вещ, защото те не представляват обособени обекти.

Владението може да се осъществи лично, или чрез другиго, но за своя сметка. В случай, че държи властта върху вещта чрез другиго, то тогава следва да има намерението, че го прави за себе си.

За да е налице владение установената фактическа власт върху вещта следва да е трайна и постоянна, а не инцидентна и случайна.

Познати са няколко вида владение:

- Пълно владение – тогава, когато владелец упражнява такава фактическа власт власт върху вещта, каквато съответства по съдържание на едно вещно право;

- Ограничено владение – тогава, когато обема на упражняваната фактическа власт, съответства на ограничено вещно право;

- Добросъвестно владение – когато владелецът упражнява фактическата власт върху вещта въз основа на наличието на едно правно основание;

- Недобросъвестно владение – когато не налице правно основание, въз основа на което да се упражнява фактическата власт върху вещта.

2. В естеството му на упражняване на фактическа власт върху дадена вещ, същото може да бъде нарушено. Неговата защита се крие в два вида искове, които се установяват в Закона за собствеността. И при двата вида иска обаче, следва да се има предвид, че съдът не изследва обстоятелството дали лицето, което търси закрила чрез иска е собственик на вещта или не. Съдът се ограничава в своята преценка относно наличието на дадени факти, а именно: има ли владение, нарушено ли е то и кой е владелецът. Тези видове искове се наричат „посесорни“ искове.

2.1. Иск за защита на нарушено владение (чл. 75 от ЗС):

Съгласно чл. 75 от ЗС „владението на недвижим имот, или вещни права върху такъв имот, включително върху сервитути, което е продължило непрекъснато повече от 6 месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Искът може да се предяви в 6 месечен срок“. Обект на този вид иск е нарушено владение върху недвижим имот, или вещни права върху такъв имот, включително и нарушено владение върху сервитути. С този вид иск не може да се брани владение върху движими вещи. Владението върху такива видове вещи е учредено в чл. 76 от ЗС.

Лицето, което може да предяви такъв вид иск е само и единствено владелецът на вещта. Ако дадено лице има качеството на държател, то той не може да предяви самостоятелно този вид иск. Същият следва да потърси съдействие от владелеца.

Този вид иск може да се предяви само при нарушено владение. А такова нарушение ще е налице, в случаите, когато се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца от вещта. Предметът на иска се определя от вида на нарушението. Съобразно това предметът на иска може да бъде:

Прекратяване на нарушението, чрез осъждане на ответника да преустанови действията, които съставляват това нарушение, като например да преустанови системно преминаване през имота;

Възстановяване на отнето владение, като се осъди ответника да предаде имота на ищеца;

Възстановяване на имота в състоянието, в което се е намирал имота преди нарушението, като осъди ответника да премахне изградените в него постройки.

Под „нарушение“ по смисъла на чл. 75 от ЗС следва да се разбира най-общо, всяко действие, с което се накърнява или отстранява фактическата власт на владелеца.

Нарушител може да бъде всяко лице, което нарушава владението:

Лицето, което първоначално е извършило нарушението, респективно е отстранило владелеца от имота;

Лицето, което е получило владението от първоначалния нарушител, тъй като с това владение се продължава нарушението на първоначалния нарушител.

Законът изрично изисква, за да може да се предяви такъв вид иск, владението да е непрекъснато за повече от 6 месеца.

Предмет на иска е прекратяване на нарушението владение или възстановяване на владението в случай, че то е било отнето.

Срокът за предявяване е 6 месечен от деня на нарушението. Срокът е преклузивен и с изпускането му се погасява самото право на иск.

2.2. Иск за защита на отнето владение ( чл. 76 от ЗС):

Според чл. 76 от ЗС „владелец или държател, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в 6 месечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член“.

С този вид иск се защитава не само владението, но и държането и ото както на недвижими, така и на движими вещи.

Като за разлика от искът по чл. 75 от ЗС, при този вид иск не се изисква владението да е продължило определен период от време. Достатъчно е установяване на владение, макар и само за един момент.

Искът може да бъде предявен от лицето, което има качество владелец, но и от това лице, което има качеството държател на вещта.

За да се предостави защита по чл. 76 от ЗС е необходимо владението или държането да са отнети с насилие или по скрит начин.

Под „насилие“ следва да се разбира използване на физическа сила или заплаха срещу личността на владелеца или държателя, в резултат на което той не може да упражнява фактическа си власт върху вещта или имота. Насилие има и когато нарушителят употреби физическа сила по отношение на самият имот, за да установи властта си върху него. Следва да се има предвид, че не е налице насилствено отнемане на владение или държане, ако нарушителят просто откаже да освободи имота, щом завладяването не е било съпроводено с насилие над волята на владелеца или държателя. Още по – малко е налице насилие ако фактическата власт е била предоставена от самия владелец, държател.

„Скрит начин“ е налице, когато отнемането на вещта или имота е извършено по начин или време, които правят трудно възприемането им от владелеца, държателят. Отнемане по скрит начин ще е налице и когато владелецът допусне в имота си едно лице като държател и в последствие същото измени намерението си, като манифестира намерение да държи имота като свой, отричайки правото на владелеца.

Двете основания не могат да се кумулират. Допустимо е в исковата молба да се посочат и двата вида отнемане, но в условията на евентуалност.

Страни по този иск като ищец могат да бъдат както владелец, така и държател, а ответник – лицето отнело вещта по насилствен или скрит начин.

Срокът по този иск отново е 6 месечен.

Подобни статии

  • Проф. д-р Татяна Червенякова: Не се разболяваме, когато сме ваксинирани, защото посрещаме вируса с определен имунен отговор

    Проф. д-р Татяна Червенякова: Не се разболяваме, когато сме ваксинирани, защото посрещаме вируса с определен имунен отговор

    Проф. д-р Татяна Червенякова, дмн, е изпълнителен директор на СБАЛИПБ „Проф. Ив. Киров“, преподавател в Университетската Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина в Медицински университет – София, главен координатор на Експертния съвет по инфекциозни болести към министъра на здравеопазването. Целият ѝ професионален път до момента е посветен на инфекциозните болести като клиницист и научни разработки на такива инфекциозни заболявания като вирусни хепатити, морбили, грип и др.
    Дългогодишната ѝ практика в областта на инфекциозните заболявания, а към момента и ежедневният ѝ контакт и наблюденията ѝ върху пациенти с COVID-19 почти от самото начало на пандемията, я утвърдиха като един от най-опитните и информирани медицински специалисти в страната, понастоящем запознат и с всички известни аспекти и проявления на коронавирусната инфекция. Нейното мнението за утвърдените в ЕС ваксини срещу SARS-CoV-2 е публикувано в сайта на Министерство на здравеопазването.

    63
  • Д-р Иван Тодоров, Медицински к-кс

    Д-р Иван Тодоров, Медицински к-кс "Д-р Щерев": Ваксинирането е проява на отговорност

    Иван Тодоров е административен директор на Медицински комплекс „Д-р Щерев“ и председател на Съвета на директорите на „ДР Щерев“ АД. От учредяването през 2015 г. до днес Иван Тодоров е в Управителния съвет на Българска болнична асоциация. Магистър по здравен мениджмънт и по политически мениджмънт, докторант по здравен мениджмънт към Варненския медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов“. Специалист с опит в областта на медицинската администрация, финансово-инвестиционното и бизнес планиране в сферата на частното здравеопазване.

    81
  • Проф. Радка Аргирова: Мерките трябва да се спазват дори да сме ваксинирани, защото може да сме преносители на заразяването

    Проф. Радка Аргирова: Мерките трябва да се спазват дори да сме ваксинирани, защото може да сме преносители на заразяването

    Проф. д-р Радка Младенова Аргирова, дмн, е председател на Българското дружество по медицинска вирусология и член на Експертния съвет по вирусология към министъра на здравеопазването. Със завиден опит в областта на научната и клинична вирусология, който е придобила през годините работа като основател и дългогодишен ръководител на Националната референтна лаборатория по ХИВ, лаборатория по ретровируси и херпесни вируси. Нейно мнение по актуалната тема за коронавируса е публикувано в сайта на Министерство на здравеопазването. Ето какво казва проф. Аргирова:

    141