Защо Китай не изпрати войски в помощ на Казахстан

Китай изрази силна словесна подкрепа за казахстанския лидер във връзка с разпоредените от него сурови мерки, довели до жертви, за потушаване на съпроводените с насилие протести, но не се намеси. В същото време Русия изпрати специални сили.

Богатият на ресурси Казахстан, разположен до западната граница на Китай, е от значение за Пекин в икономическо и стратегическо отношение и е важна брънка в инфраструктурната му инициатива "Един пояс, един път", насочена към разширяване на неговото глобално търговско и политическо влияние в съперничеството със САЩ и техните съюзници.

Отговорът на Китай по отношение на кризата подчертава предпочитанието му да влияе чрез словесни уверения и предложения за помощ, без да поема военни ангажименти.

"Нарастващото сближаване между Русия и Китай означава, че може да очакваме вербална подкрепа за рискованите начинания на Москва в чужбина, особено когато те са насочени срещу геостратегическите цели на Запада", каза експертът по Китай в Оксфордския университет Рана Митер.

"Китай обаче продължава да проявява крайно нежелание да изпраща войници от Народоосвободителната армия извън своята територия, освен когато става дума за въпроси като участие в мироопазващи операции на ООН, тъй като това би било в противоречие с постоянните му заявления, че Китай за разлика от САЩ не се намесва в конфликти в други страни", заяви Митер. 

КАКВИ СА ЦЕЛИТЕ НА КИТАЙ В ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ?

След разпадането на Съветския съюз Китай постепенно разшири своето икономическо и политическо влияние в регион, който Русия смята за свой заден двор. Като най-голямата и несравнимо най-богатата централноазиатска държава Казахстан има ключово значение, изпълнявайки ролята на свързващо звено в китайската инициатива "Един пояс, един път", а авторитарната му политика служи като преграда срещу демократичните движения в Украйна и на други места, осмивани от Китай като устроени от Запада "цветни революции".

Управляващата в Китай комунистическа партия, смазала с насилие отправеното й продемократично предизвикателство през 1989 г., разглежда подобни движения, било в Грузия или Хонконг, като заплаха за своята стабилност. Китайският лидер Си Цзинпин каза в послание до казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев в разгара на размириците, че страната му възнамерява "решително да се противопостави на външните сили, които умишлено създават безредици и подклаждат "цветна революция" в Казахстан".

Позицията на Китай съответства на силната му съпротива срещу външните критики към неговите политики, независимо дали става дума за поведението му в областта на правата на човека или за неговите големи териториални претенции в Южнокитайско море. Той определя подобни критики като намеса във вътрешните му работи.

Влиянието на Китай в Централна Азия обаче е ограничено, а Казахстан може би се притеснява да покани китайски войски, като се има предвид суровото отношение на Китай към етническите казахи и други мюсюлмански малцинства на негова територия, каза директорът на Института за Китай към Факултета по източни и африкански изследвания в Лондонския университет Стив Цан.

"Важен елемент от китайската външна политика при управлението на Си е да се направи светът безопасен за авторитарните държави и да се спре разпространението на цветните революции", заяви Цан.

КОГА СЕ НАМЕСВА КИТАЙ?

Китай често обещава да предприеме ответни мерки заради критики срещу неговите политики, особено когато те са отправяни от САЩ и техните съюзници. Той е доста по-приятелски настроен към автократите, като обещава ненамеса и сътрудничество с тези, които са на власт, независимо от тяхното поведение по въпросите на човешките права и корупцията.

Това се доказва в отношенията му с режими, които други критикуват - от военните лидери в Мианма до Виктор Орбан в Унгария. Макар да не признава талибаните, Китай се застрахова в Афганистан, като работи със сегашните афганистански управници, въпреки че те изповядват форма на исляма, която Пекин се стреми да не позволи да проникне в размирния и населен предимно с мюсюлмани китайски регион Синцзян, който има малка обща граница с Афганистан и доста по-голяма с Казахстан.

Китай като цяло се въздържа да действа - във военно или друго отношение - освен в случаи, когато смята, че е застрашена неговата сигурност - като Корейската война от 1950 до 1953 г. или в по-ново време съпроводените с насилие инциденти по спорната му граница с Индия и особено във връзка с Тайван, заплашван от Китай с нахлуване, ако не се съгласи да се обедини с него. Пекин отговори с безмилостни търговски и дипломатически ответни мерки срещу Литва, след като малката балтийска държава наруши общоприетите норми в дипломацията, като позволи на Тайван да открие представителство във Вилнюс под името "Тайван" вместо "Китайско Тайпе".

КАК КИТАЙ РАЗГЛЕЖДА ВОЕННИТЕ СЪЮЗИ?

Миналата седмица в Казахстан по искане на президента в момент на безпрецедентно насилие бяха изпратени войски, главно руски, от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), включваща шест бивши съветски републики. Китай официално избягва подобни съюзи в областта на сигурността, въпреки че Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), в която Пекин има доминираща роля наред с Москва, има свързан със сигурността аспект, който в момента се свежда до съвместни учения и други небойни мисии.

За разлика от ОДКС "в ШОС няма споразумение за изпращане на войски от страните членки", каза китайският експерт по международна сигурност Ли Вей. "Освен това Китай се придържа към основополагащия принцип за неизползване на сила в други държави."

Мироопазващите операции на ООН остават рядко изключение, а Китай бърза да изтъкне, че е страната, предоставяща най-много военен персонал за подобни мисии, сред петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН.

Като се има предвид нарастващата мощ на китайската армия, някои експерти очакват Пекин да стане по-благосклонен към военните намеси в бъдеще. Рана Митер от Оксфордския университет също така изтъкна разрастващата се "сива зона" от китайски частни компании за сигурност, които може да бъдат използвани за защита на китайските интереси "без каквато и да било официална държавна намеса".

Подобни статии

  • Какви са вариантите за американски санкции срещу Русия?

    Какви са вариантите за американски санкции срещу Русия?

    Финансовите варианти, които се обмислят, за да бъде наказан президентът Владимир Путин, ако Русия нахлуе в Украйна, варират от мащабни до строго лични - от отрязването на Русия от американските долари и международното банкиране до налагането на санкции на бивша олимпийска шампионка по гимнастика, за която се твърди, че е приятелка на Путин.

    98
  • Кризата в Украйна е сблъсък на два мирогледа

    Кризата в Украйна е сблъсък на два мирогледа

    Кризата в Украйна едва ли отминава - сблъсък на две гледни точки за света, който може да разтърси Европа. Тя носи ехото на Студената война и възкресява една идея, останала от Ялтенската конференция през 1945 г.: Западът трябва да уважава руската сфера на влияние в Централна и Източна Европа.

    85
  • Шпионският софтуер

    Шпионският софтуер "Пегас" се използва срещу неудобни на властта по целия свят

    Тежкото положение на борците за правата на жените в Бахрейн и Йордания е в светлината на прожекторите след нови разкрития, че две видни активистки са били хакнати многократно от страни, използващи шпионски софтуер на израелската компания "НСО Груп", съобщи в. "Гардиън".

    149