Защо тъгува Ричард Алибегов?

Ресторантите се пукат по шевовете, а от бранша протестират

Защо тъгува Гилбърт Грейп разбрах, защото съм гледал великолепната драма с много младия Джони Деп и още по-младия Леонардо Ди Каприо. Не разбрах обаче защо тъгува председателят на Българската асоциация на заведенията г-н Ричард Алибегов.

Ресторантите се пукат по шевовете. Цвърчат тигани, горят фурни. Весело подвикват майстори-готвачи, тичат морни сервитьорки. Пред закусвалните – опашки. „Ше чакаш, пич“, рече ми онзи ден един голобрад пицар, който би могъл да ми бъде син.

Защо тогава протестират част от ресторантьорите? Повтарям, част от тях, защото не всички го правят, повечето си гледат заведенията. Тези, протестиращите, обаче са много активни и регулярно настояват за нещо пред националните медии. Присъединяват се и към протестите на други сектори – на транспортния бранш, на синдикатите, срещу цените на тока. Ако има протест на майките-кърмачки и него ще гушнат, все пак и това си е в хранителния бранш. Политически или икономически послания ни прави г-н Алибегов, или ни пробутва изстинали пилешки дробчета по селски? Зле скалъпената фраза „Искаме да работим“ всъщност не сработи, защото никой не пречи на ресторантьорите да си въртят бизнеса. И това е очевидно – от най-малката баничарница, та чак до „вкусния етаж“ в мола, където масите са отрупани с ястия, сандвичи, народ. Държавата даже си затваря очите за някои дребни нарушения, като спазване на определен капацитет или дистанция.

Това, което разбирам от гласовитите вопли на ресторантьорския бранш е, че мнозина служители не искат да се ваксинират, защото не било задължително, защото не можело така, защото не е законно и т.н.

Тази теза е извън времето и пространството, предвид затягането на мерките и изискването на зелени сертификати за всички. Как проклинаха доц. Мангъров до девето коляно какъв лош антиваксър е, а ето че някои си позволяват да ни пробутват антиваксърски тези, и то уж от името на цял бранш.

За Бога, братя, и аз харесвам красиви сервитьорки, но не искам някоя ковид мадама да ми се изкиха върху кафето или пък момъкът от пицарията да ми наслюнчи пицата с четири сирена, докато казва: „Пет и петдесет, моля“. Изкарах тази гадост доста тежко, мои близки също, така че всякакви шегички и политически интерпретации по темата са дълбоко несъществени. Зеленият сертификат се превръща в изискване по целия свят, но бай Невен, който държи кръчма в с. Светулково, не е съгласен. Сериозно ли?

Миналата година заведенията направо ги затвориха, но тогава г-н Алибегов не беше чак в толкова бойко и свирепо настроение. Да е ясно, че всеки нормален човек иска ресторантите да работят. Нека хората хапват и пийват, а собствениците да въртят този достоен и честен бизнес. Това е в интерес на българската икономика и на всички хора. При работещ бизнес обаче малко попресилено ми изглежда ресторантьорите да протестират. Аз поне така и не разбрах защо тъгува г-н Ричард Алибегов.

Подобни статии

  • Николай Хаджигенов: Свободата на словото я убиха точно ГЕРБ

    Николай Хаджигенов: Свободата на словото я убиха точно ГЕРБ

    "Аз имам един въпрос към ГЕРБ: Кой ни беше министър на културата по времето, по което не са търсени наеми от вестника на Блъсков, не са търсени режийни разноски и те някак са минали метър за сметка на Министерството на културата? Дали случайно не е бил министър на ГЕРБ тогава? Това е престъпление и безстопанственост", коментира Николай Хаджигенов.

    39
  • Ало, обажда се никулденският шаран!

    Ало, обажда се никулденският шаран!

    „Ало, обажда се никулденският шаран, пред вратата съм“, прокрадва се тихичък глас през слушалката. За момент решавам, че сънувам, но след секунди осъзнавам, че това всъщност е реалността - вече всичко ще пристига пред входната врата само с един клик в мрежата или телефонно обаждане.

    401
  • Факирите на мигновения политически успех обещават всичко

    Факирите на мигновения политически успех обещават всичко

    Ако искаш да постигнеш бърз успех в политиката, най-важното нещо е да плениш въображението на избирателите.  Това става чрез умело пласиране на илюзии, на неща, които никога не могат да станат. Факирите на мигновения политически успех ни обещават „нулева корупция“, „спиране на кражбите“, „назначаването само на почтени хора“.

    139