Зебрата - невъзможният жираф на пътя

Пешеходците не са безсмъртни и никой не може да им помогне, ако не мислят за своята безопасност

Към края на по-миналия век в София отворили зоологическа градина и шопът, като видял жирафа, възкликнал: „Е те такова животно нема!“. Просто не е искал да приеме възможността да има нещо друго, различно от познатото му около него - Витоша - най-високата планина и Искър от - най-дълбоката река в света.

Подобна е психологията на много от участниците в трафика у нас, включително и пешеходците по улиците. За тях важи шопската максима, че зебрата не съществува и могат да си пресичат платното, където си искат, независимо от рисковете за собственото си здраве и живот. Сигурно асоциацията е подобна на тази с жирафа, още повече че става дума също за африкански бозайник, обитаващ саваната. Така де, по нашите земи естествено раирани коне и магарета няма.

Винаги изниква въпросът какво кара един човек да не се замисля за собствената си безопасност, независимо дали е зад волана или ходи пеша по пътя, или пък кара велосипед. Основното според мен, както и при много други неща, са първите 7 години. Види ли невръстното човече как мама и тате или баба и дядо пресичат улицата, където им падне, после иди го убеждавай, че това е неправилно. Каквото попие детската психика в първите години от живота, след това до края му трудно се изтрива и се превръща в навик. После пък все се надяваме на учителите да компенсират грешките в домашното възпитание или пълната му липса. Дори да са най-гениалните, в повечето случаи те трудно успяват да променят пропуските на родителите. Прави са старите хора, като казват, че лошите работи се учат бързо и лесно, а добрите - дълго и трудно. Всички черти в характера на човека (положителни и отрицателни) най-често се формират на 90% от личния пример, останалото пък било ген. За последните 10% не бива да бъдем толкова сигурни.

В напредналите страни, за чийто стандарт на живот мечтаем от десетилетия, нещата са уредени доста просто и ефективно - с контрол и санкции. В началото на прехода позната ми се оплака как синът й в САЩ бил глобен яко за дребно прегрешение на улицата. Нашенецът спрял на червено и използвал времето за чакане да си изтърси пепелника от колата на асфалта. На следващия светофар полицаите го закопчали, закарали го при съдията, който отсъдил по бързата процедура 1000 долара глоба. Така стават нещата.

В този ред на мисли е хубаво да попитаме колко са камерите по улиците в българските градове и по пътищата в страната и колко от тях работят? Второто логично питане е кой и как следи и отчита нарушенията? И в ерата на изкуствения интелект има ли все още възможност санкции някои „наши“ хора да избягват санкциите? Иначе на книга отчитаме чутовни успехи в контрола по шосетата.

Подобни статии

  • Мазохизмът да си шофьор в София

    Мазохизмът да си шофьор в София

    „София е едно голямо задръстване, около което са построили блокове, където хората да спят”, мълви градският фолклор. Вече дори няма и час пик, почти целият град е „тапа“. С падането на първите капки есенен дъжд движението стана още по-бавно, а шофьорите - още по-изнервени. Какво ще стане при падането на първия сняг, въобще не ми се мисли. С една дума - да си шофьор в София вече е граничещо с мазохизъм.

    44
  • Държавните компании – тлъста хранилка за чиновници

    Държавните компании – тлъста хранилка за чиновници

    Държавно предприятие "Конверсия на въглищни региони" ще бъде създадено по Плана за възстановяване, за да управлява процеса по закриването на въглищните мини в Маришкия басейн. До това решение се стигна след среща на синдикатите и служебното правителство в сряда, предшествано от протест на миньори и енергетици в центъра на София.

    87
  • Емил Спахийски: Ще е голяма глупост, ако партиите отново не направят правителство

    Емил Спахийски: Ще е голяма глупост, ако партиите отново не направят правителство

    Не бих заложил, че ще се получи правителство след изборите, а това е последният шанс да стане, но винаги може да се направи глупост. Това каза по NOVA NEWS журналистът Емил Спахийски, директор "Съдържание и бизнес развитие" на печатните издания на Нова Броудкастинг Груп.

    178