"Зелена Арабия" е била път за миграцията на първите хора

Снимка: Уикипедия

Огромната безводна днес Арабска пустиня е била път за миграция на първите хора, идващи от Африка, защото преди 400 000 години тя е била с богата растителност, предаде АФП. Доказателство за това са хиляди каменни сечива, открити от международния екип на д-р Ху Гроукът от института Макс Планк в сегашната пустиня Нефуд в Саудитска Арабия. Някои от тях са от тази далечна епоха.

"Арабия е била кръстопът на континентите, мост между Африка и Евразия" - заяви пред АФП проф. Михаел Петралия, съавтор на изследването.

Досегашната преобладаваща теория е, че миграцията на първите хора от Африка преди 60 000 години е била през Леванта - днешния източен средиземноморски басейн, с граници Израел, Ливан и Сирия. Доказателство за това са множество значими обекти с фосили.

Предполагаше се, че по тези места в Саудитска Арабия винаги е имало пустини. Спътникови снимки обаче идентифицираха повече от 10 000 пресъхнали езера. От тях са изследвани само няколкостотин.

През 2018 г. екип, ръководен от проф. Петралия, обяви, че е открил първия човешки фосил в региона - скромна фаланга, но от Хомо сапиенс, живял преди 85 000 години.

През 2020 г. друго изследване разкри, че покрай древно езеро в пустинята Нефуд преди 120 000 години са преминавали не само Хомо сапиенс, но и говеда, камили, слонове.

Екипът на проф. Гроукът и проф. Петралия разкри, че край древното езеро Кхал Амайшан е имало дори хипопотами.

Теренът би трябвало да е бил "саванен, с високи треви, пълен с животни, преследвани от хора", разказа проф. Петралия. И тази зона е била зелена многократно в миналото, с "много езера, всяко от които носи археологически следи".

В Кхал Амайшан археолозите попадат на пет последователни слоя депозити, които датират с оптична луминисценция. Най-старият слой е на 400 000 години, а най-новият - на 55 000 години. На всеки от тях съответстват каменни сечива, брадви.

Това разнообразие насочва съм "колонизиране от разнородни човешки групи".

Специалистите предполагат по сечивата, че най-древните слоеве (на 400 000 и 300 000 години) са от Хомо еректус и Хайделбергски човек. На Хомо сапиенс съответстват слоевете отпреди 200 000 и 75 000 години. Възможно е оттам да са преминавали дори неандерталци преди 55 000 години.

Тези открития са в синхрон с неотдавнашна научна публикация, според която в рамките на 300 000 години е имало редица епизоди с валежи, които са благоприятствали миграцията на хората от Африка през Леванта и Арабския полуостров.

Остава само да бъдат намерени техни фосили в Арабия. Според проф. Петралия това е "ключова географска зона, чиято история остава да бъде написана".

Подобни статии