Зестрата на Фердинанд се пази в Банята

Жена му носила короната на Мария Антоанета

В Музея за история на София в Централна баня може да бъде видяна част от зестрата на цар Фердинанд, получена по линия Бурбоните, чийто потомък е. Сред тях е короната на кралица Мария Антоанета, която съпругата на Фердинанд Елеонора носила на сватбата им като подарък от свекърва си Климентина.

В музея се съхранява и позлатената каляска на царя, получена също по тази линия. Оказва се, че той е свързан повече с френските кралски династии – Бурбони и Орлеани, на които е пряк потомък, отколкото с немската аристокрация. Въпреки знатния си произход обаче като младеж Фердинанд е бил интровертен с интерес към науката. За тези не много известни досега черти от характера на монарха научаваме от новата книга на историка и бивш културен министър проф. Петър Стоянович „Пътят към София. Произход, образование и мотивация на принц Фердинанд Сакс-Кобургски и Готски за мисията в България“.
Книгата разглежда личността, обкръжението и средата на младия принц Фердинанд в десетилетията до възшествието му. Основната цел на монографията, отпечатана от издателство „Фабер“, е посочване на аргументите, извличане на изводите и пресъздаване на параметрите, в които се движи бъдещият владетел като личност с голяма заслуга за последващата европеизация и модернизация на България.
„Книгата на проф. Стоянович впечатлява с изключително задълбочения подход именно към детските и младежки години на Фердинанд“, пише доц. Тодор Чобанов в своя рецензия за изданието, публикувано в сайта „Площад Славейков“. Той подчертава, че Фердинанд е една от най-целенасочено демонизираните личности в българската история. Той удобно попада в изградената парадигма на „лошия цар“, още повече че именно в годините на неговото управление, едно от най-дългите в нашата история, българските социалисти – тесни и широки, изграждат своята идеология и започват опитите си да дойдат на власт. Според много наши историци обаче, ако не бяха последните години от управлението на Фердинанд, когато страната ни драматично губи войните за национално обединение, неговото управление би било определяно като „блестящо“ и постигнало редица стратегически успехи и икономически подем“.

Подобни статии