Злата Мъгленска закриля българите в чужбина

В гръцка черква светицата е зографисана в българска носия

На иконите света Злата Мъгленска е с народна носия.

Света Злата Мъгленска е една от най-известните и почитани новобългарски мъченици. Тя бе обявена за закрилница на всички българи в чужбина. В наши дни паметта на светицата се почита през октомври както от Българската православна църква (на 18-и), така и от гръцката (на 13-и, а на гръцки я наричат Агия Хриси).
В храма на гръцкото село Бориславци (наричано още Бериславци, днес Периклия) до неотдавна съществувала фреска. На нея е бил образът на българската мъченица с българска носия и със запазен надпис на български език „Света Злата Мегленская“, изписан през 1862 г.

Името й идва от думата злато - благороден метал, който блести със своята чистота. А когато кажем за някого „златен човек”, това означава, че той е прекрасен по душа. Такава била и младата девойка. Тя живяла през втората половина на ХVІІІ век. Родила се в бедно семейство в село Слатино, днес Агия Христи, днешна гръцка Македония, близо до Воден (днес Едеса). Дъщеря на прост селянин, тя сияела както с телесна, така и с душевна красота. Отличавала се с удивително благочестие, със смирение и чисто сърце. Вярата й в Господ била твърда и непоклатима. Но рядката й телесна хубост станала повод да се украси животът й със страдания на велика мъченица заради вилнеещите в онези години поробители.

Според житието й млад турчин я харесъл и я отвлякъл за булка. Обещал й, че ще се ожени за нея, но искал първо да смени вярата си и да стане мюсюлманка. Заплашвал я с мъчения, ако тя се откаже. Злата му отговорила така: „Аз вярвам и се покланям само на Господ Иисус. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета. Освен това аз съм дала обет за девство, на който също така няма да изменя за нищо на света!“ Похитителите решили да опитат да я склонят. За целта предали Злата на своите жени. Те й разказвали й за мюсюлманския рай, за богатството, с което тя ще се сдобие, за разкоша, в който ще живее. Младото девойче ги слушало и гледало с отвращение и погнуса. Ядосани от твърдостта й в християнската вяра, туркините повикали при себе си родителите и трите й сестри. Заставили ги да се опитат да й повлияят да приеме исляма и да се съгласи да стане булка на турчина. Заплашвали и Злата, и тях с мъчения и смърт, ако не се изпълни желанието им. Поразени от страх, родителите и сестрите почнали да уговарят Злата да се подчини.

В душата на Злата настъпила борба. Сълзите на родителите и сестрите й разкъсвали сърцето й. Тя помислила, помислила и накрая решително заявила: “Ако дори и вие, мои родители и мои сестри, ме насилвате да се откажа от Господ Иисус Христос, знайте - вие не сте ми вече родители, не сте ми сестри! Мой баща остава само Господ Иисус, моя майка - пречистата Негова Майка, а мои братя и сестри - мъчениците и мъченичките!“
Османлиите разбрали, че девицата не ще бъде склонена да се откаже от православието с такива средства и я предали на жестоки мъченията. Накрая била обесена. Злата Мъгленска предала душата си на Бога на 18 октомври 1795 година.


Учредиха награда на нейно име

От 2009 г. насам по идея на професор Пламен Павлов Света Злата Мъгленска е избрана за застъпница на българите в чужбина. На нейно име е учредено и годишното отличие на Държавната агенция за българите в чужбина „Българка на годината“, което се присъжда на наши сънароднички, допринесли за опазването и развитието на българското национално съзнание и културна идентичност на българските общности по света.

Още по темата: религия

Подобни статии