Злокобната сила на Бермудския триъгълник

Легендата за Летящия холандец почива на истински факти, твърди историк, посветил 30 години на изучаването на дяволския район

Привържениците на теорията за тайните на Бермудския триъгълник имат десетки различни теориии за обясняването на загадъчните явления, които по тяхно мнение се случват там. Тези теории включват предположения за похищения на съдовете от пришълци от космоса или жители на Атлантида, пътуване във времето или дупки в пространството и други паранормални причини.

Както е известно, Бермудският триъгълник - това е район в Атлантическия океан, в който се случват тайнствени изчезвания на морски и въздушни съдове. Районът е ограничен от линиите на Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Има различни хипотези за тези изчезвания, като се започне от необичайни проявления на времето и се стигне до похищения от извънземни. Скептиците обаче твърдят, че в района на Бермудския триъгълник не изчезват повече съдове, отколкото в други райони на световния океан и обясняват тези инциденти с естествени причини. Към същото мнение се предържа и Бреговата охрана на САЩ и застрахователната компания Lloyd's.
Особено активно за тайните на Триъгълника на дявола се пише през 70-те години на ХХ век. През 1974 г. Чарлз Берлиц публикува книгата „Бермудският триъгълник", в която са събрани описания на различни тайнствени изчезвания в този район. Книгата става бестселър и именно след нейното излизане особено популярна става теорията за необичайните свойства на Бермудския триъгълник. Впоследствие е доказано, че много от изложените факти в книгата на Берлиц са неверни. През 1975 г. Лорънс Куш публикува книгата „Бермудският триъгълник: митове и реалност", в която се опитва да докаже, че в този район не се случва нищо свръхестествено и тайнствено. Книгата е основана на дългогодишни изследвания на документи и разговори с очевидци, които посочват многобройни фактически грешки и неточности в публикациите за тайните на Бермудския триъгълник.
Една от най-новите загадки на дяволския триъгълник е намирането на дъното на Атлантическия океан на водолаз, който е изчезнал преди 50 години. Всичко започва с това, че на седем мили от брега на Флорида риболовна шхуна се натъква на водолаз, който е облечен в скафандър от 50-те години на ХХ век. По думите на капитана на кораба, намерил Джой Латрел, водолазът е на малко повече от 20 години и твърдял, че е изпълнявал тайна мисия. По време на работата аквалангът на Джой се повредил. Последното, което той си спомня е, че е изгубил съзнание от недостига на кислород.
Невероятно, но факт: изучаването на архивите на военно-морските сили потвърждава, че Латрел наистина е работил в района на Бермудите през...1953 г. Америка тогава провеждала тайни учения по подводно миниране. Именно тогава изчезнал 23-годишният водолаз.
Засега специалистите, заети с изследването на Джой, имат много въпроси и нито един отговор. Ако водолазът е наистина този, за който се представя, то как може да се обясни неговото пребиваване в океана в продължение на 50 години? Как е дишал всичките тези години? Защо е съхранил младостта си?
Друг мистериозен случай: когато 59-годишният Колин Нортън се отзовал на зова за помощ от стар плавателен съд, за своя огромна изненада намерил на борда не моряци, а млада красавица. Той при това я познавал. Това била жената, за която преди 35 години се бил оженил.
„Отначало помислих, че съм умрял и се намирам на небето - признава Нортън. Два дни и две нощи разговарях с нея, обядвахме, вечеряхме и се прегръщахме. Тя каза, че се нарича Люси, както се казваше и моята булка, и ми припомняше разни епизоди от съвместния ни живот, които само моята жена би могла да знае. Люси назова църквата, където се венчахме, името на свещеника и даже ми напомни за един куриоз - в деня на сватбата си от вълнение бях нахлузил два различни чорапа. Нямах никакво съмнение, че това е моята Люси."
Колин Нортън бил на 24 години, когато за пръв път срещнал тъмнокоса красавица, която малко преди това се била махнала от американските ВМС. Те се венчали в Ню Йорк и прекарали медения си месец във Флорида. Малко преди сватбата Колин получил в наследство неголям морски плавателен съд, който нарекъл „Мис Люси". С него младоженците се отправили към Бахамите, а оттам се насочили към Бермудския триъгълник. „Веднага щом се озовахме в неговите води - спомня си Нортън,- нещо се промени. Всичко беше прекрасно, сияеше слънце, но изведнъж се разнесе силен звук, който наподобяваше злокобен рев. Някаква сила подхвана „Мис Люси", повдигна ни във въздуха и отново ни спусна във водата. Последното, което си спомням бяха отчаяните писъци на Люси, която ме молеше да й помогна. След това изпаднах в мрак. Когато дойдох на себе си, морето беше спокойно, а аз се намирах на борда на риболовен траулер. Неговият капитан ми каза, че ме е намерил да плавам насред океана, хванат за парче дърво. „Мис Люси" беше изчезнала безследно. Така изгубих моята възлюбена."
Нортън така и не се оженил повече. Спомените за Люси били толкова силни, че не можел да погледне друга жена. И ето че през пролетта на 2001 г. , воден от носталгията, той се отправил с катер отново във водите на Дяволския триъгълник, променил завинаги неговия живот.
След появата на изгубената съпруга, Колин Нортън бил толкова превъзбуден, че не можал да мигне. Когато накрая затворил очи, откарал в сън 20 часа. Събудил се и установил, че отново е сам. Люси били изчезнала.
Тази фантастична история разказал на кореспондента на списание „Уикли уърлд нюс" възрастен моряк. Изучаването на архивните материали показало, че първата половина от легендата е истина. Що се отнася до втората... Във всеки случай тя не е по-фантастична от много други истории за безследно изчезнали хора в Бермудския триъгълник, които са се появили отново, понякога в другия край на света.
Учени, занимавали се с мистерията, наречена „Бермудски триъгълник", предупреждават търсачите на силни емоции, че може да споделят съдбата на „Летящия холандец" - корабът-призрак, обречен вечно да броди морета и океани. Предполага се, че той е една от първите жертви на Бермудския триъгълник. „Екипажът на „Летящия холандец" е попаднал в дупка във времето и не може да се измъкне от нея от XVII век насам", казва историкът проф. Доналд Уилсън, посветил на изучаването на Бермудския триъгълник цели 30 години. По думите на изследователя, моряците на кораба са обречени да преживяват едни и същи събития во веки веков или докато не изчезнат земята и океаните. Уилсън добавя: „Без съмнение, жертвите не разбират какво се е случило с тях. За капитана и екипажа това е най-обикновен ден в края на 1660 г. и те смятат, че благоприятният вятър, издуващ платната, ги носи към домовете им." Уилсън е изучил старинни записи и е открил неизвестни пасажи от корабния дневник, който е водил капитанът на „Летящия холандец" Ван дер Декен до момента, в който корабът се е отправил на последния си курс. Тези записи свидетелстват, че той е планирал да минат покрай Бермудите. Следователно, корабът се е озовал в района, наричан Дяволският триъгълник. Времето е било хубаво, а капитанът и екипажа му - опитни. Останките на кораба не са намерени, както и телата на моряците, което показва, че се е случило нещо свръхестествено. Обяснението може да бъде само едно - виновен е Дяволският триъгълник.
Както твърди Уилсън, този район на океана се явява врата към още неоткрити измерения на пространството и времето. При някои обстоятелства, които не ни е дадено да разбираме и които не могат да бъдат предугадени, тази врата се отваря. Всичко и всички, които за нещастие се оказват там, биват всмуквани и попадат в тези различни измерения. Понякога се появяват отново в призрачен вид и така - безкрай.

Подобни статии

  • Племето пираха и тиранозаврите

    Племето пираха и тиранозаврите

    B края на ХХ век група френски учени правят невероятно откритие, което се превръща в истинска сензация в света на етнографията. Те откриват неизвестно досега племе диваци с бяла кожа и странни костни израстъци върху гърба. Това се случва в труднодостъпните джунгли на индонезийската провинция Ириан Джая.

    2816
  • Тайните на Орлеанската дева

    Тайните на Орлеанската дева

    Слухове за това, че истинската Жана д'Арк не е изгоряла в пламъците на инквизицията в Руан през 1431 г., е имало винаги във Франция. И по време на Стогодишната война, героиня на която става Орлеанската дева, и след това. При това слуховете не са безпочвени.

    3731
  • Тайният живот на куклите

    Тайният живот на куклите

    Те мърдат очи, движат се, плачат нощем и вършат злини. Неуморни са в пакостите и лудорите. Обединява ги и това, че не харесват собственичките си и се стремят да им вгорчат живота

    Повечето момичета се радват на кукли. Не и Айша. Куклата, която получила като подарък от баба си, изглеждала като жива. А най-кошмарни били очите й. Те били изпълнени с болка. Айша не искала да обиди своята баба и прегърнала куклата. А когато никой не гледал, я отнесла в най-далечния ъгъл. Легнала си да спи, но погледът на куклата така се бил запечатал в съзнанието й, че дълго не могла да се отърси от това впечатление. Присънило й се, че чува стъпките на куклата. А на сутринта почувствала слабост, сякаш някой е изцедил силите є като лимон. Мъчело я и главоболие. Искала само едно - да продължи да спи. Но тогава в стаята влязла майка й, за да й съобщи новината, че през нощта внезапно е умряло кучето им.

    1347