Звезделин Колев, "Пътна полиция": Целта ни не е да тормозим хората и да отчитаме глоби, а превенцията

Звезделин Колев е роден през 1977 г. в Габрово. Завършил МГУ “Св. Иван Рилски” през 2003 г. В системата на МВР започва от 1997 г. Бил е зам.-началник на отдел “Пътна полиция” в СДВР от 2016 до 2018 г. До 13 септември 2019 г. е началник на отдел “Охранителна полиция” в Главна дирекция “Национална полиция”. От 13 септември е началник на отдел “Пътна полиция” в Главна дирекция “Национална полиция. Семеен.

"Нашата цел не е да създаваме нарушители. Контролът на скоростните режими е важен превантивен метод за намаляване на транспортния травматизъм и много залагаме на този метод. Не гоним да си вдигаме бройката на съставени фишове, самите камери са настроени да не снимат през 2 км/ч превишение, че да гоним някаква бройка", казва началникът на отдел “Пътна полиция” в ГДНП комисар Звезделин Колев.

- Комисар Колев, вътрешният министър Христо Терзийски се похвали, че през 2020 г. са събрани 115 млн. лв. от глоби. Каква е причината – нарушителите ли са повече, вие ли сте по-активни, или започнахте да събирате глобите по-ефективно?
- Според нас причината е нашата активност и осигурената от МВР възможност за онлайн плащане на наложените по ЗДвП глоби чрез портала за електронни административни услуги на МВР и използвания софтуер за представяне на платени типови електронни административни услуги. Второто е дадената опция за използване на ПОС терминални устройства за плащане на глоби в структурите на МВР, в които се обслужват граждани. Глобите се заплащат в същата структура на МВР, в която се извършва обслужването и предоставянето на някои от административните услуги, с което се пестят ресурси. Общият брой инсталирани към днешна дата ПОС терминални устройства е 276. И последното – при извършване на непосредствения контрол от страна на Пътна полиция чрез работните станции за отдалечен достъп това са нашите таблети, даваме опция за връчване на електронни фишове на място, докато се извършва нашата проверка. За 2020 г. от пътни полицаи са връчени 223 491 електронни фиша, като за цялата 2020 г. са събрани по банков път и чрез ПОС терминални устройства 116 108 102 лв., което спрямо 2019 г. е с 30 992 046 лв. повече.
- Каква част от тези глоби са за превишена скорост?
- Около 70%, точната цифра е 69,3% от наложените глоби са за превишена скорост, което са над две трети.
- Защо най-често пътните полицаи разполагат радарите на участъци с извънредни ограничения на скоростта – например 110, 90 и дори 70 км/ч по магистралите, 50 и 60 на извънградско, 30 и 40 в градовете – какво се цели с тези „капани“?
- Аз не бих казал „капани“. Най-често така наречените от вас извънредни ограничения на скоростта са обусловени от конкретна необходимост в аспекта на опазване на живота и здравето на хората. Местата за контрол се определят след анализ на пътнотранспортния травматизъм, концентрацията на пътнотранспортните произшествия и натовареността на съответния участък. Анализът показва, че именно това са тези места с ограничение на скоростта, което е въведено с пътен знак. Целта на Пътна полиция на такъв участък не е да поставя капани, а да предпазва водачите от пътни инциденти. Нашият анализ показва, че контролът оказва своя превантивен ефект и на тези места пътните инциденти са сведени до минимум.
Ще ви дам пример – на магистрала „Струма“ на 7 моста има ограничения от 110 км/ч, а след тях веднага има ограничения от 90 и 70 км/ч, които са пояснени със снежинка отдолу, т.е. важат само при снеговалеж. Под 110 км/ч обаче снежинка няма и по този начин шофьорите влизат в заблуждение, че ограниченията важат само при сняг. Много често там се залагат радари. Направих справка чрез АПИ колко инцидента са станали на тези мостове, за да видим каква е целта на превенцията. Оказа се, че няма нито един регистриран инцидент там, откакто е построена магистралата. Миналата седмица пък пътувах до Бургас, на цялата магистрала „Тракия“ нямаше нито един радар, а само на отбивката заради ремонта на участъка около Чирпан имаше три патрула и все зад ограничения от 60 км/ч.

- Там кога успяха да се регистрират толкова инциденти, че да се определят като рискови участъци и да се залагат камерите?
- Общо взето, всяка седмица се прави анализ на пътната обстановка във всяка областна дирекция. И уредите за контрол на скоростта се насочват на места с концентрация на ПТП-та. Вие сте прав, че нали все пак има такива места, където са нашите служители, но, общо взето, това не е тенденция, която е трайна, разбирате ли ме?
- Тук бих си позволил да ви възразя.
- На мен ми е ясно какъв е контекстът на въпроса ви, но не търсим това да тормозим хората, да се търси брой глоби. Прав сте, но нашата цел е превенцията. И не са постоянни тези места, на които се поставят камерите, не са едни и същи.
- Странно цяло лято бяха на отсечката с 90 км/ч на „Тракия“, и то на по 3-4 места.
- Там е такъв участък, че хората при неспазването на ограничението от 90 км/ч създават риск за ПТП. Ако не изпратим специално там камера, стават инциденти.
- Не смятате ли, че с подобен контрол на скоростта Пътна полиция не преследва нарушителите, а създава такива дори и от съвестни водачи, които принципно спазват максимално разрешената скорост?
- Нашата цел не е да създаваме нарушители. Контролът на скоростните режими е важен превантивен метод за намаляване на транспортния травматизъм и много залагаме на този метод. Не гоним да си вдигаме бройката на съставени фишове, самите камери са настроени да не снимат през 2 км/ч превишение, че да гоним някаква бройка.
- А с какъв толеранс са настроени да снимат?
- Всяка областна дирекция си дава сама разликата, но казвам ви, че не търсим бройката. Давам ви гаранция за това.
- Не се ли изкривява по този начин и статистиката за нарушителите, на базата на която се планират и предприемат мерки за пътна безопасност? Например като днес отчетете, че сте хванали 500 души да карат с 30 км/ч над ограничението, но всъщност камерата е била заложена на такъв участък с трудно за възприемане ограничение и много хора не виждат необходимост да го спазват? Това след време няма ли да рефлектира като неадекватни мерки за пътна безопасност?
- Принципното спазване на максимално разрешената скорост означава ли неспазване на допълнително въведени ограничения с пътни знаци? Щом има знак, с който е зададена определена скорост, той трябва да се спазва. Ако някой е преценил, че според него е безопасно да не го спазва, вече той си носи отговорността.
- А вие колко глоби имате за превишена скорост?
- Две-три. Както казвате вие, на „Струма“ и аз имам няколко.
- Значи и вас са ви хващали на подобни клопки?
- Каквото е за всички, това е и за нас. Затова са ограниченията, за да се спазват.
Като ежедневно сте на терен, правят ли ви впечатление ограничения, които не са адекватни? Примерно забравено 40 км/ч от отдавна приключил ремонт. Правите ли предписания към стопаните на пътища за промяна на пътни знаци?
Във всяка областна дирекция на МВР местата за контрол с автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата се разполагат въз основа на даден анализ. Като се направи този анализ, се отчитат и такива места, каквито казвате вие, със забравени знаци и се подават чрез сигнални писма на АПИ. За 2020 г. към стопаните на пътищата за отстраняване на констатирани нередности са направени 8498 писмени предписания.
Министър Терзийски се похвали и с намалялата смъртност на пътя през 2020 г. - 462 жертви, с което се връщаме на нивото от 1961 г. Правили ли сте изчисление какъв е процентът на жертвите в сравнение с 2019 г., когато са загинали 628 души, отчитайки намалелия заради пандемията трафик? По данни на АПИ, изискани от „Телеграф“ за коледните празници, София са напуснали около 2,5 пъти по-малко коли – 53 000 автомобила през 2020 г. спрямо 130 000 през 2019 г. Вероятно тези цифри отразяват тенденцията за намаляване на трафика за цялата 2020 г., но жертвите не са намалели с 2,5 пъти. Не се ли оказва при това положение, че всъщност имаме ръст на смъртността в процентно съотношение през 2020 г. въпреки засиления контрол на Пътна полиция?
През 2020 г. в страната са регистрирани 5710 тежки ПТП-та. Спрямо 2019 г. това са 1020 по-малко инциденти. При тези 5710 тежки катастрофи имаме със 165 жертви по-малко. Броят на напусналите столицата по коледните празници ние не можем да го използваме за основа за изчисляване на намаляването на годишния трафик. През моя поглед имаше рязък спад през средата до края на месец март, но постепенно през април хората се посъвзеха и общо взето, имахме много тежък летен сезон, защото хората си останаха в България. Вътрешният трафик много се засили. Общо взето, са 50 на 50 нещата.
- Какъв според вас е най-големият проблем по българските пътища?
- Според мен това е самият човек в качеството си на участник в движението, в качеството си на собственик на ППС, на поддръжката му, на отговорно лице по поддръжката на инфраструктурата. Ще ви дам малко цифри за причините за произшествията през 2020 г. Най-висок е броят на ПТП-тата, които са настъпили заради нарушения на водачите – 5562, това са 97,41% от общия брой на тежките ПТП-та.
- За какви нарушения говорим, пак ли за несъобразената скорост, която е другият любим инструмент на катаджиите? Защото, реално стане ли ПТП, винаги е несъобразена скоростта, много неуловимо е това понятие.
- Основно наистина е това, което казвате – несъобразената скорост. Затова и нашият апел към всички водачи е да са внимателни, да спазват ограниченията, да са спокойни, да са подготвени за зимните условия и т.н.
- Сега, когато падна големият сняг, имаше проблем с неизчистената магистрала „Тракия“, огромни задръствания и няколко коли, излетели в канавките. Там и 20 км/ч ще е несъобразена скорост, но виновен излиза водачът, така ли, а не този, който не си е свършил работата и не е изчистил пътя?
- През моя поглед не е така. При лоши условия има рязък спад на тежките пътни инциденти. Просто тогава хората карат по-внимателно и нямаме тежки инциденти. Те основно се случват при сухо време.
- Това пак ме връща на въпроса за статистиката. Утре, като се събере експертна група да набелязва мерки за безопасност, ще хване статистиката и ще види несъобразена скорост. Но какво се крие зад тази несъобразена скорост, не става ясно.
- Ние отчитаме местата с концентрация на тежките инциденти. Места, на които през определено време стават катастрофи и нашата дейност е в тази посока. Ние си пренасочваме екипите и се търси превенцията в тези участъци.
- Имат ли право служителите на Пътна полиция да използват необозначени автомобили, в които да разполагат камери за скорост?
- При осъществяване на контрол на безопасността на движението от страна на МВР могат да се използват служебни автомобили, без изрично да се изисква да са обозначени.
- Излезе информация, че камерите по светофарите в София отново ще започнат да снимат за нарушения и да се налагат глоби на база заснетото от тях. Кога ще стане това?
- Това зависи изцяло от Столична община, аз лично го приветствам като елемент от превенцията за пътна безопасност.
- Планирате ли купуването на нови камери, какви и кога?
- В момента сме в процедура по фонда за пътна безопасност за четири обществени поръчки – за 63, за 56 и за две по 20 камери, което общо прави 159 камери. Вече сме доста напреднали.
- От познатите модели ли ще са или нови, мобилни или стационарни?
- От същия тип камери ще бъдат. Основно мобилни, но ще има и стационарни, които също са преносими. В смисъл – слагаме ги на едно място, стоят един месец и после ги местим на друго. Отчитаме, че със средствата за контрол на скоростта е много силна превенцията към хората. Ефектът от живия контрол не е толкова добър, колкото този с техническите средства.

 

Подобни статии