Звяра от Жеводан

Сериен убиец или хищник къса главите на жертвите си. Очевидци твърдят, че прилича на вълк, но е с размери на крава. Странник, живял дълги години в плен на туземци, е заподозрян за набезите срещу хората

Така хората в Жеводан си представяли и описвали страховития звяр, превърнал се в легенда. Звярът имал убийствена страст към жени и деца.

Странно животно с глава на вълк и тяло с големина на крава - това чудовище остава в историята като една от големите мистерии. Легендата за Звяра от Жеводан продължава да вълнува умовете. Какво всъщност е той - сериен убиец, който се е маскирал като животно или пък върколак? Защо предпочитаните от него жертви били деца и жени? Защо никога не нападал добитъка? Защо по специфичен начин късал или режел главите на жертвите си?

Жеводан, откъдето идва легендата, е името на старинно френско графство между Маджеридските гори и град Егуал (днес департамента Лозер). През 1764 г. в горите на графството се появява знаменитото чудовище, за което местните хора предполагали, че е грамаден вълк.
На 3 юли 1764 г. 14-годишно момиче от Сен Етиен било нападнато от вълк. През следващите три месеца в горите на Жеводан били намерени останките на още осем жертви. По оставените от хищника следи можело безпогрешно да се определи, че всички тези убийства са от един и същи звяр.
В провинцията настава паника. До този момент вълци нападали овце, но не и хора. Единични инциденти имало само през зимата, когато подгонени от глада, вълците освирепявали и се нахвърляли на първото живо същество, което срещнат.
Военният губернатор Лангедок Монкан изпратил на местопроизшествието старши офицер Дюамел с малка армия от войници. Но групата се завърнала безславно. Хищникът бил изчезнал безследно. Скоро разбрали, че се е преместил в крайбрежна местност. Установили го, когато открили там останките на още пет жертви.
Игра на нерви
Властите в Лангедок и епископа на град Менд организирали още една група от ловци, които действали едновременно с отряда на Дюамел. На жените и децата, към които хищникът проявявал предпочитание било забранено да излизат поединично от къщи. На мъжете било наредено винаги да имат на разположение палка с привързан в края й нож. Към края на 1764 г. ловците и военните убили в околностите на Жеводан около 70 вълка, но човекоядецът, когото издирвали, сякаш си играел с тях, като сменял непрекъснато местоположението си, а в това време броят на жертвите му растял. Селяните изпаднали в отчаяние. Те били убедени в свръхестествените сили на звяра и се страхували да споменават името му на глас.
Началото на 1765 г. не донесло никакви изменения. През януари загинали още шестима души. Звяра от Жеводан разширил района на кървавите си нападения. Той започнал да се появява в много съседни графства, за ужас на хората. Вестта за трагичните събития в Лангедок достигнала чак до Париж. На този, който убие хищника, била обещана парична награда от 10 000 ливри. По това време тази сума представлявала цяло състояние. По заповед на крал Луи XV бил организирана потеря. Сред ловците били и най-изявените в тази област - Жан-Шарл дьо Еневал и неговият син Жан-Франсуа. Ловци от цяла Франция се стичали, за да срещнат предизвикателството, наречено Звяра от Жеводан.

Старт на гонитбата

На определената дата в планината Мон Гран, намираща се в центъра на района, където чудовището късало главите на своите жертви, се събрали около 20 000 ловци. Призори бил даден старт на гонитбата. Падналият сняг улеснявал търсенето. Към 10 ч. ловците се натъкнали на следите на хищника и стигнали чак до леговището му. Но и този път Звяра успял да оцелее, само един куршум попаднал в него, ранявайки го леко.
След два дни повторили операцията, но напразно - от чудовището отново нямало и следа. Хората на Дюамел били крайно изтощени и той се предал, като обявил, че не може да изпълни възложената му мисия. Командването вместо него поел Жан-Шарл дьо Еневал, който обещал на краля в най-кратки срокове да се справи с жестокото създание. Той поставил условие - да подели обявената награда само със сина си. С този мотив отрядът бил разформирован и всички доброволци и войници се отправили по домовете си.

Човешки разум

На 7 април 1765 г. бащата и синът Еневал останали сами. Те знаели, че в края на зимата звярът е особено свиреп и броят на жертвите му рязко се увеличава. Еневал решил, че прегладнялото животно няма да откаже някоя и друга мръвка. Наръсил щедро месото с отрова и го разхвърлял навсякъде. Но „софрата” за звяра останала непокътната. Очевидно насреща им не бил обикновен хищник, а същество, надарено с разум и хитрост.
Недоволството на населението растяло и разгневеният Луи ХV отзовал Жан-Шарл и Жан-Франсуа. Вместо тях той изпратил нова група ловци. Отрядът бил оглавен от началника на кралската охрана Антоан дьо Ботерн. Ловците били само от сой.
На 18 юни 1765 г. те пристигнали в Жеводан, амбицирани да сложат край на масовата истерия със Звяра. С тях пристигнали добре обучени ловджийски кучета. Случайно или не, с идването им чудовището преустановило набезите си. Всеки тълкувал периода на затишие различно. Според едни това било доказателство, че в района действа не животно, а човешко същество, което осъзнава, че отрядът застрашава сигурността му. Според други звярът усещал инстинктивно опасността. Според трети това бил върколак, който в този момент просто не бил в настроение да ловува.
Но само месец по-късно станало ясно, че е рано да се правят изводи, че съществото е преустановило набезите си завинаги. Напротив - шест деца наведнъж били похитени от звяра. Антоан дьо Ботерн решил, че сега или никога трябва да се справи завинаги с чудовището. Сякаш подигравайки се с него, то нападнало жената, която хранела вързаните ловджийски кучета. Животните не само не успяли да я защитят, но и били в истинска паника от вида на Звяра.

Дресьорът на хищници

Скоро след тази случка кралската потеря срещнала трима местни ловци. Те се оказали Жан Шастел и двама от синовете му. За по-младия от тях се носели всякакви слухове, тъй като дълго време бил живял в Африка в плен на туземци. Покрай съжителството си с диваците, той усвоил някои от техните навици. Успявайки да избяга, синът на Шастел се завърнал у дома, но се държал много странно и избягвал общуването с хората. Той си построил дом на безлюдно място навътре в гората, където отглеждал много кучета. Говорело се, че той владее до съвършенство дресурата, като изпробвал уменията си включително и върху диви животни. При срещата си с кралската потеря, Шастел и синовете му влезли в схватка с тях. Тогава, по заповед на дьо Ботерн те били заключени в крепостта. До този момент мнозина подозирали, че странният син на Шастел може да има връзка с убийствата. Не можело да не направи впечатление, че веднага след като той бил задържан, набезите престанали. Но ловците начело с дьо Ботерн били убедени, че насреща им е свиреп хищник, а не човек и не обърнали внимание на тази закономерност. Опасявайки се да не изпаднат в немилост пред краля, те убили първия попаднал пред очите им  по-едричък вълк, закарали трупа в замъка Бес и повикали няколко селяни, които потвърдили, че са виждали Звяра и това е именно той. Показанията им били вписани в официалния протокол. Той, заедно с трупа на убития вълк, били доставени в Париж при краля.
Болшинството от приближените на Луи ХV никога в живота си не били виждали истински вълк, затова ни най-малко не се усъмнили, че това е чудовището, всявало страх. Началникът на кралската охрана получил полагаемото му се възнаграждение и всички се успокоили.

На свобода

Няма точни сведения кога точно семейство Шастел били пуснати от крепостта. Предполага се, че това се е случило във втората половина на ноември 1765 г. Но са запазени точни данни (записани в църковните книги) за това, кога звярът (когото в Париж считали за убит) възобновил нападенията си срещу хора - 2 декември 1765 г. Цялата зима, както и последвалата година, чак до пролетта на 1767 г. църковните камбани възвестявали за смъртта на поредната жертва на Звяра от Жеводан. Това се случвало по няколко пъти месечно. На 19 юни 1767 г. младият маркиз Д'Апшер решил да устрои нова хайка. Жан Шастел отишъл при него и помолил да бъде включен в доброволческия отряд, тъй като му писнало да замесват името на сина му в тази история. И от всички ловци, Звяра се озовал точно пред него. Шастел не пропуснал шанса да го улучи. Сребърният куршум пронизал животното право в гърдите.

Подобни статии